“Уикилийкс” ни забърка и в завера срещу Русия

От американски поверителен документ от август 2008 г. става ясно, че Швеция в качеството й на председател на Съвета на Европа ще потърси подкрепата на други членове на Съвета срещу Москва и ще се опита в идните месеци да я изключи чрез гласуване. Документът е изготвен от американското посолство в Стокхолм, който се позовава на анонимен шведски дипломат.

Нещата са все още в начален стадий, но това е настоящата цел на шведския министър на външните работи Карл Билд. Идеята е да се използва шведското председателство на Съвета на Европа (до ноември 2008 г.), за да се мобилизира подкрепа за изгонването на Русия от организацията, продължава поверителният документ. Според него Швеция, заедно с България, Белгия, Великобритания, Дания, балтийските страни, Словения и Словакия защитавали идеята за твърда позиция на Съвета на Европа срещу Русия, съчетана с твърда реакция на ЕС срещу Русия.

Тази група страни се противопоставяла на лагера, според който най-важно било спазването на споразумението за прекратяване на огъня между Русия и Грузия. В него влизали Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Малта и Кипър.

И бившият външен министър в съответния период Ивайло Калфин, и неговият заместник Милен Керемедчиев, който отговаряше за отношенията ни с Русия и страните от ОНД, бяха категорични пред “Всеки ден”, че България нито е искала изключването на Русия от Съвета на Европа, нито е обмисляла подобна идея.

“Такова нещо няма. Не се е случвало”, заяви ексминистърът и настоящ евродепутат Ивайло Калфин. “Разгледаше се въпросът дали Съветът на Европа трябва да обсъди конфликта в Грузия и България беше на мнение, че трябва”, уточни той, като настоя, че до изключване на Русия от организацията никога не се е стигало.

Калфин отбеляза, че България е била активна в Европейския съюз. “През месец август 2008 г. имаше извънреден съвет и ние имахме доста активна позиция на него. Идеята беше, че от една страна Грузия е използвала сила, която е недопустима, но, от друга страна, руският отговор е с непропорционално използване на сила по отношение на Грузия”, припомни той.
Почти идентични бяха и думите на бившия зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев пред “Всеки ден”. “Мога категорично да кажа, че не сме вземали такава позиция, поне на ниво заместник-министър. А пък и никога не сме обсъждали с г-н Калфин такава позиция на България. Изобщо не е и ставало дума България да участва във вземане на такова решение”, категоричен бе той.
Според Керемедчиев подобна позиция е абсолютно нелогична, тъй като в онзи момент българската дипломация е действала изключително активно, за да успокои напрежението и да бъде в авангарда на ЕС при преговорите. “Заемането на такава крайна позиция не беше в нашите приоритети”, настоя той.

Мелен Керемедчиев и френският посланик в Грузия Ерик Фурние бяха първите дипломати, които бяха допуснати от руските войски да влязат в грузинския град Гори, след като руският президент Дмитрий Медведев подписа плана за урегулиране на конфликта в Грузия. В качеството си на зам.-външен министър Керемедчиев се срещна и с новоназначения тогава руския посланик у нас Юрий Исаков – с формален повод размяната на акредитивни писма между двете страни. По време на разговорите между тях беше засегнат и въпросът за конфликта в Южна Осетия.

Според Ивайло Калфин информацията в документа, изпратен от американския посланик в Стокхолм до Вашингтон, разкрива “по-скоро американски предположения”, при това неверни. “На всеки, ако му се погледне в кухнята, ще се видят анализи, квалификации на политики, на държави, на политици и т.н. Но не трябва всяко нещо да се приема за 100 % истина. Това са впечатленията на американската страна. А тя не всеки път е най-права”, коментира той, като допълни, че няма смисъл от официална реакция от българска страна.

“Очевидно изтичането на тази информация няма да създаде много приятели на САЩ, за съжаление”, подчерта Калфин. “Според мен някои в държавите, като не включвам България между тях, които имат по-тоталитарен начин на управление, някои от висшите дипломати може би ще понесат някакви санкции, поради това че са говорили много пред американски дипломати”, коментира от своя страна Керемедчиев.

Бившият зам.-министър изрази опасението, че изтичането на такъв тип информация, която злепоставя много сериозни играчи на международната политическа сцена, ще постави под въпрос комуникацията между официални представители на тези правителства и съответните американски дипломати.