Според ВАС такъв списък не е трябвало да бъде създаван, защото законът “Магнитски” няма действие у нас. Припомняме, че БГ списъкът се появи, през лятото на 2021 г., след като стана ясно, че САЩ включват Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков в списъка за санкционирани заради корупция лица. Като свързани лица бяха посочени именно Ирена Кръстева и Елена Динева. Поради тази причина Кръстева подаде жалба пред ВАС, а втори иск подаде Динева. 

Два различни петчленни състава на Върховния административен съд потвърдиха решенията на тричленните състави от 3 февруари тази година, с които обявиха за нищожен акта на Министерския съвет, защото “е издаден при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс”. 

Петчленните състави на ВАС приемат мотивите на тричленните състави, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Не е  спазено и изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни. 

В случая безспорно е установено, че липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде оспореното решение. Посочените общи разпоредби на Конституцията и на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация не определят материалната компетентност на Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон "Магнитски", Конвенцията на ООН за корупцията и регламенти на ЕС. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална компетентност, която винаги води до нищожност на издадения акт, какъвто е и този случай. В тази връзка обосновано съдът  в обжалваната част на решението си пред настоящия съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВАС, че всяка некомпетентност води до нищожност. 

Петчленните състави на ВАС напълно споделят изводите на колегите си от тричленните състави, че и Регламентът на ЕС № 2020/1998 на Съвета относно ограничителните мерки срещу тежки нарушения на правата на човека не дава право да се счита, че някои от разпоредбите му могат да се използват като правно основание за решение № 441/04.06.2021 г. Този Регламент е относим и приложим относно геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезания и други форми на жестокост. В този смисъл правилно съдът не е възприел доводите на Министерския съвет за приложимост на разпоредбите на цитирания Регламент, още по - малко някои от тях да послужат като правно основание за издаване на процесното решение на Министерския съвет.