Спор в комисията предизвика текстът, според който при провален тест при първоначално оправомощаване органът по назначаването „може“ да прекрати правомощията на служителя или да го преназначи. Рая Назарян от ГЕРБ-СДС настоя думата „може“ да бъде премахната, тъй като според нея така се оставя възможност за заобикаляне на правилата. Предложението ѝ обаче беше отхвърлено. От Прогресивна България и Министерският съвет обясниха, че сегашната формулировка е необходима, за да не се стигне до ситуация, при която държавната администрация да остане без достатъчно служители.
Законопроектът е сред последните ангажименти на България по Плана за възстановяване и устойчивост, като крайният срок за приемането му е 31 август. До тази дата Министерският съвет трябва да приеме и наредбата, която ще определя методиката за провеждане на тестовете.
Назарян отправи критики и към преходните разпоредби. По думите ѝ на вече назначените служители се дават отсрочки, които на практика могат да ги освободят от преминаване през теста. Освен това до 30 ноември процедурите за назначаване на служители на позиции с висок корупционен риск също няма да бъдат обхванати от новото изискване. Според нея това създава възможност в следващите три месеца настоящото правителство да назначава и преназначава служители на такива позиции, без те да преминават през проверка за почтеност.
Комисията прие и предложение на Надежда Йорданова от Демократична България да бъде запазена анонимността на служителите, които ще извършват проверките и ще оценяват резултатите от тестовете.
