И ни сервират подходяща тема. „Пазарът на храни в България показва деформации. Все повече разчитаме на внос на месо и мляко, което е безобразие, защото продоволствието е част от националната сигурност“. Тревожната камбана удря Жельо Бойчев от Комисията за защита на конкуренцията по Нова телевизия. Ще рече човек, че социалистът всеки момент ще хване Балкана и по стар партизански обичай, ще атакува мандри по линия на продоволствена политика на въоръжената борба. Това обаче са отминали неща. Днес Жельо и комсомолецът, шеф на КЗК, ще проверяват как така фирма държи над 80% от пазара с млечни продукти у нас.

Три години след като същата КЗК е дала „зелена светлина“ на сливенската фирма „Тирбул“ да придобие „Обединена Млечна Компания“, която продава продукти с марките „Верея“ и „Олимпус“, ще се проверява как точно е станало това. Жаргонният израз „Сетила се Мара да се побара“ описва възникналата нужда от акцията.

Българите отдавна са наясно, че има „деформации“ на пазара и че това е „безобразие“. Но българите никой не ги пита. На тях им е предоставена свободата патриотично да се гордеят с бактерията за кисело мляко и бялото саламурено сирене, както с България на три морета.

Гръцките собственици на „Турбул“ са направили каквото трябва и са получили разрешение да доминират на пазара. „Не е луд, който яде баницата, а този, който му я дава“.

КЗК ще проверява дали има монопол или нарушение на конкуренцията. Само че и да има, кой ще е виновен? Нали КЗК е дала разрешението. Не звучи умно…

В същото време десетки хиляди тонове фалшиво сирене сме купили и изяли през 2025 г. Според фермери пазарът ни отдавна е залят с некачествени млечни продукти и стоки, а контролните органи нямат ресурс или желание да контролират качеството.

Научаваме също, че за 5 години производството на мляко у нас е намаляло с 25%, а вносът на млечни продукти се е увеличил с 43%. Кой обаче е отговорен за това положение, остава тайна.

Некачествените млечни продукти на пазара често съдържат имитиращи съставки като растителни мазнини (палмово масло), нишесте, желатин или съставки за сгъстяване. Тези продукти заместват истинското мляко с по-евтини субстанции, променяйки хранителната стойност и качеството. Влагането на тези съставки е недопустимо при продуктите, етикетирани само като „сирене“ или „кисело мляко“. Недопустимо на думи и реално в живота.

Контролните органи ни заливат с многословни обяснения, отчети за мащабна дейност, но резултати така и не се забелязват. Всички те отказват да назоват фирмите, които ни пробутват боклуци, защото такъв бил законът. Е да де, но нали законът защитава преди всичко потребителите, а излиза, че институциите бранят тарикатите. А нас ни съветват внимателно да четем етикетите и да търсим продукти, съдържащи само мляко, закваска, сирище и сол. На 99% от етикетите пише, че продуктът е от краве, овче, биволско или козе мляко. Можем да се съмняваме, но там така е написано и точка. Кои сме ние да сочим с пръст и да твърдим друго. Ако медия си позволи да спомене някой производител или търговец – ще я скъсат от дела.

От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) казват: „Българите имат право да купуват и консумират качествени продукти“. Но кой ни гарантира това? Знаем ли колко нишесте, желатин или гума за сгъстяване поглъщаме всеки ден с млечните продукти?

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ отдавна настоява за законови промени, които да позволят на контролните органи да обявяват публично имената на фирми, които нарушават правилата за производство на  храни. Всеки подкрепя  това. Но то не се случва.

Производителите отхвърлят идеята, защото можели да станат жертва на черен ПР. Има такъв риск, но по-приемливо е гражданите да са жертвата?

Точно преди една година, на 28 януари световните агенции оповестиха, че Coca-Cola изтегля своите напитки в някои страни в Европа, защото съдържат "по-високи нива" на химикал, наречен хлорат. Мега компанията не крие този факт и понася щетите и решава проблема. Ще кажат някои, че Coca-Cola може да издържи такъв удар, но малки фирми и мандри в България биха фалирали. Ако спазват правилата и стандартите няма от какво да се страхуват. Качеството е предимство на пазара и пред конкуренцията. Ако производителите и търговците знаят, че ще бъдат посочени, когато бъдат хванати, че мамят, ще се замислят сериозно дали да го правят.

КЗК е в акция. Мляко, сирене и кашкавал трябва да изместят фокуса от служебният кабинет. Поне така изглежда. Не че темата не е важна, но когато някой се е сетил за повод отпреди три години, това няма как да не буди съмнение.

Иначе е добре да знаем, че ако изборите бъдат честни имаме шанс и положението с млечните продукти да се подобри.

Михаил Димитров