Весела Чернева пред ФрогНюз: Решението за еврокомисар в 12 без 5 е свързано с влияние на определени политически партии

"Това трябваше да се случи в България, особено предвид факта, че правителството е служебно, и че то няма политическата легитимност да взима такива решения".

Това каза пред ФрогНюз заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

Вижте цялото интервю:

Г-жо Чернева, остават по-малко от 24 ч. до крайния срок, в който партиите трябва да определят номинациите си за български еврокомисар. От ЕК са категорични, че няма да отпуснат допълнително време на правителството. Защо България се забави толкова много с номинациите? Не трябваше ли отдавна да имаме наша кандидатура, която да е ярка личност и зад която да застанат всички политически партии, президентът, Народното събрание?

Това трябваше да се случи още преди месец, когато председателката на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен изпрати писмо до българското правителство с молба за номинации. Тогава министър председателят Димитър Главчев каза, че това не е на дневен ред, а в последствие изобщо отказа да обсъжда този въпрос и в крайна сметка се наложи в 12 без 5 да се взима такова важно решение, което ще засяга българското представителство в комисията за следващите години напред. Отдавам това закъснение по-скоро на желание да се избегнат големи обсъждания и да се наложи да се вземат бързи решения под влияние на определени политически партии.

Преди месец Димитър Главчев заяви, че няма да посочи комисар, изтъквайки, че това не е работа за служебното правителство. Целенасочено ли забави номинациите тогава?

Той тогава не можеше да каже дали ще има редовно правителство, а просто абдикира от отговорност и резултатът е, че в момента парламентът не може да се събере и да излъчи единна кандидатура. Ако видим опита на други страни, в повечето от държавите членки кандидатите за европейски комисар минават на обсъждане през парламента, някои от тях минават на гласуване през парламента. Това трябваше да се случи в България, особено предвид факта, че правителството е служебно, и че то няма политическата легитимност да взима такива решения.

Какво ще се случи, ако не спазим сроковете?

Този сценарии вече не стои на дневен ред, тъй като вече има достатъчен на брой кандидатури и според мен правителството е готово да отговори на питането на Комисията с две номинации.

Кой ресор е най-добре да получи България?

Според мен от там трябваше да се тръгне. Още преди месец, когато Фон Дер Лайен изпрати своето писмо, трябваше да има някаква дискусия за възможни ресори, да се очертаят различните опции в парламента, да се даде мандат на правителството да проучи, да сондира другите страни членки какви ресори търсят, какво България може да поиска. В момента изглежда така, че на нас ще ни бъде даден ресор. Стана дума за регионална политика.

Предполагам, че в последния момент може да има размествания по различните ресори, но в интерес на истината кохезионната политика ще бъде намалена като обхват и като средства в следващия 7-годишен бюджетен период, така че това ще са едни много трудни преговори. България можеше да реши да поиска някой друг ресор. В оставащата седмица върху това трябва да се концентрираме, дали това е най-подходящия ресор за нас, има ли други възможности. Те, разбира се, са много стеснени, тъй като за повечето от портфолиата вече има определени кандидати. 

Защо Мария Габриел, която се счита за един от най-подготвените кадри, с дълъг стаж в европарламента, изпадна от номинацията на ГЕРБ?

 Нямам никаква представа, съжалявам.

Може ли да кажете какъв точно е механизмът за избор на еврокомисар?

В България механизмът е много прост - правителството предлага. В случая, правителството поради своя служебен характер не е достатъчно легитимно от гледна точка на българския политически дебат да завърши този процес. Все пак кабинетът ще излъчи номинацията или номинациите, председателят на ЕК трябва да покани съответните кандидати, след това преценява как да разпредели балансите вътре. Става въпрос не само за баланс между мъже и жени, а и щ между различните политически семейства, север - юг, изток - запад, т.е. страни донори и страни получатели.

След това ще има няколко нови комисари - комисар по отбраната, вероятно комисар за Средиземноморието. След като се начертаят основните параметри на новата Комисия и след като самите членки утвърдят тези основни параметри, кандидатите за комисари отиват на изслушване в Европейския парламент. ЕП може да реши да гласува или да не гласува дадена кандидатура.

Констанца Илиева