ВКС осъди себе си, парламента и Агенцията за приватизация за над 1 млн. лв.

В основата на казуса стои отмененият едва през 2015 г. текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор, съобщава още "Лекс".

Въпросната разпоредба е приложена спрямо старозагорското дружество "Завод за каучукови уплътнители" АД. Бившето държавно предприятие е приватизирано и първо през 1998 г. 19% от капитала му придобива "ЗКУ-98" АД. После основният пакет акции става собственост на холдинг "Загора" ООД и холдинг "Център" АД. В последствие след увеличение на капитала собствеността на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" пада до 11 на сто от акциите. "ЗКУ-98" АД обаче не изпълнява задълженията си по приватизационния договор и агенцията за приватизация запорира всички акции на дружеството в "Завод за каучукови уплътнители" и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими имоти на бившето държавно предприятие.

"ЗКУ-98" обжалва и на първа инстанция - Окръжният съд в Стара Загора прогласява ипотеката за нищожна, но Пловдивският апелативен съд отменя решението му, а ВКС не допуска делото до касация. И освен това, въпреки настояването на дружеството, ВКС не отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. Така на 28 юни 2010 г. с определението на върховните съдии е сложен край на първата част от проточилата се още над 10 години сага на "ЗКУ". Агенцията за приватизация продава производствена, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, сключва договор за наем на имотите с новия им собственик, който ги е купил на публичната продан.

Дружеството обаче не се отказва и след като не е успяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и именно по неговата жалба през 2012 г. тя открива процедура за нарушение срещу България. Пред заплаха от санкции, но след три години протакане, през юни 2015 г. парламентът отменя спорния текст от приватизационния закон. Преди да го направи окончателно, в продължение на две години Народното събрание държа на трупчета законопроекта - приет на първо четене, но необсъден на второ, и се наложи и друга фирма да се оплаче на ЕК, за да бъде отменена противоречащата на правото на ЕС разпоредба.

Междувременно "ЗКУ" завежда дело, в което настоява да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло. Ответници по него първоначално бяха Народното събрание, ВКС, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и агенцията за приватизация. То иска те да му платят имотите, които е загубило, както и сумите за наем, които е било принудено да плаща. И в крайна сметка ВКС отсъжда в полза на дружеството.

Върховният съд пише, че е отговорност на парламента приетите закони да съответстват на правото на ЕС.

"Това респектиращо с юридическата си обосновка решение на ВКС е доказателство, че България вече не само де юре, но и фактически е интегрирана в европейския правопорядък", коментира адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева, представлява дружеството-ищец. "Разбира се, както повечето такива достижения, това не стана лесно и без съпротива. Това е типично стратегическо дело, което показа, че в резултат на системен правозащитен натиск, изразяващ се в завеждане на десетки дела, в множество статии и публикации, може да се стигне до промени в закона, в съдебната практика и най-важното – до промяна в манталитета, позволяваща съдебни решения да бъдат базирани на принципи на правото на ЕС, дори когато няма съответна норма в националния закон", каза още той. И допълни, че е впечатляващо, че освен ВКС съществен принос за развитието на правото имат и Окръжният съд в Ямбол и Апелативният съд в Бургас.