Правосъдният министър издаде официална заповед за въвеждането на новия регистър. Системата осигурява пълна публичност и прозрачност на всички производства. За всеки отделен длъжник се създава единна електронна партида. Това позволява на гражданите и институциите бърз и сигурен достъп до услугите.

 

„Регистърът е разработен като изцяло автоматизирана информационна система без участие на длъжностно лице от агенцията. Това означава, че след постъпването на актовете и обстоятелствата по предвидения в закона ред те се вписват и обявяват автоматично от информационната система. Тъй като добросъвестните длъжници имат възможност само веднъж в живота си да обявят личен фалит, за нас беше важно да направим този процес максимално гладък, лесен и безпроблемен както за гражданите, така и за институциите,“ заяви шефката на агенцията Елиана Илиева.

 

Производство по несъстоятелност може да започне само по искане на добросъвестен неплатежоспособен длъжник. Законът дефинира това като лице, което не е подавало подобна молба досега. Предходните опити не трябва да са приключвали с влязло в сила съдебно решение. Отказите или прекратените молби не се считат за пречка според новия регламент.

Всеки длъжник може да иска несъстоятелност, ако не плаща задълженията си в продължение на над 12 месеца. Общата стойност на дълговете трябва да надвишава размера на 10 минимални работни заплати. Длъжникът трябва да е поемал своите задължения според реалните си доходи. Неговото поведение не трябва да е увреждало интересите на кредиторите му.

 

Административните услуги в новия регистър имат определени такси. Те варират в границите от 5,62 до 10,23 евро. Гражданите и институциите могат да извършват публични справки напълно свободно. Всички услуги се заявяват както по електронен път, така и на хартия. За електронните услуги се изисква автентикация със средства за електронна идентификация.

 

Само самият гражданин в ролята на длъжник може да инициира процеса. Той трябва да подаде молба до районния съд по своя настоящ адрес. Този съд разглежда делото като първа инстанция. Към молбата се прикрепя изключително подробна декларация от длъжника. В нея се описват всички доходи, имущество и семейно положение.

 

Длъжникът трябва да посочи всички свои кредитори в декларацията. Той описва какви плащания е извършвал към тях до момента. Към документите се прилагат доказателства, които удостоверяват тези обстоятелства. Има възможност за предлагане на предварителен план за погасяване на дълговете. Такъв план може да бъде изготвен и по-късно от синдика.

Длъжникът има право да поиска освобождаване от държавна такса. Законът обаче забранява освобождаването от преките разноски по делото. В производството задължително участват всички кредитори на лицето. Те запазват своите права върху предоставените по-рано обезпечения. Всеки кредитор може да действа самостоятелно или чрез общото събрание.

 

След решението на съда длъжникът не може да сключва нови сделки с имуществото си. Всякакви разпореждания с активи изискват изричното разрешение на назначения синдик. Това ограничение не засяга плащанията за основни жизнени потребности. Такива са разходите за храна, здравеопазване и образование на длъжника. Допустими са и плащания към бюджета или за битови услуги.

 

Всяка сделка, сключена след откриване на производството, се обявява за нищожна. В тези случаи длъжникът автоматично се приема за недобросъвестен. Всички плащания към него се поемат директно от синдика. Средствата се съхраняват по специално открита за целта банкова сметка. Това гарантира прозрачност при удовлетворяване на кредиторите.

 

С откриването на процедурата се спират всички съдебни и арбитражни производства. Това се отнася за имуществени дела за вземания срещу конкретния длъжник. Изключение правят делата за вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Нови дела срещу длъжника не могат да бъдат образувани по време на процеса. Спират се и изпълнителните производства срещу масата на несъстоятелността.

 

Законът предвижда изготвянето на план за погасяване на задълженията. С него плащанията могат да се отсрочат за период до три години. Възможно е и разсрочване или частично опрощаване на дълговете. Планът се приема от събранието на кредиторите и се утвърждава от съда. Всички действия са насочени към максимално удовлетворяване на страните.