Полша остава сред най-стабилните пазари за България, като страната ни запазва конкурентно ценово предимство. Туроператорите посочват, че настоящата международна обстановка създава нови възможности за България, докато по-несигурни дестинации отблъскват туристи. В същото време обаче се наблюдава натиск върху цените заради повишени транспортни разходи и известен застой в записванията през последните седмици.

Сред основните предизвикателства за сектора остава недостигът на работна ръка. Браншът настоява за допълнително улесняване на процедурите за краткосрочна заетост, а вътрешният туризъм се очертава като ключов фактор за стабилизиране на сезона.

На срещата бяха набелязани и мерки за справяне с проблемите – информационни кампании за повишаване на информираността на туристите относно права и задължения при организирани пътувания, както и срещи с компании от застрахователния сектор за създаване на продукти с по-широк обхват на покритие.

Но въпреки тази като цяло светла картина, описана от ведомството, някои от браншовите организации алармират за сериозни трудности и призовават за спешни мерки в помощ на сектора.

Контрапункт

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) например изпрати писмо до Министерството на туризма и служебния кабинет, в което се призовава за спешно въвеждане на пакет от извънредни мерки за подкрепа на сектора. Причината е ескалацията на конфликта в Близкия изток и рязкото поскъпване на енергоносителите, стоките и услугите – фактори, които увеличават разходите на бизнеса и застрашават конкурентоспособността на българския туризъм.

От асоциацията подчертават, че туризмът – и особено хотелският сектор – е сред ключовите експортни отрасли на страната и важен работодател, особено в региони с по-висока безработица. Според тях в условия на бързо растящи разходи е необходима временна, но бърза и целенасочена държавна намеса, подобна на вече въведени мерки в държави като Швеция, Испания, Хърватия, Италия и Турция.

Сред предложенията са въвеждане на автоматичен механизъм за енергийни компенсации за бизнеса при достигане на определени ценови прагове за електроенергия и газ, както и стартиране на процедура пред Европейската комисия за дерогация на разходите за въглеродни емисии за периода на конфликта. Предлага се също включване на въглищните централи на пълна мощност и намаляване или премахване на акциза и ДДС върху горивата – по примера на други европейски държави.

Асоциацията настоява и за фискални облекчения с цел намаляване на инфлационния натиск – включително временно намаляване на ДДС и въвеждане на нулева ставка върху основни разходи като електроенергия, вода и хранителни продукти, за да се намали себестойността на туристическия продукт.

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация също настояха държавата да предприеме мерки за привличане на нови туристи, след като част от тези от Близкия изток отменят почивките си у нас заради военния конфликт. Според бранша България трябва да се възползва от ситуацията, тъй като други традиционни туристически дестинации също могат да загубят туристи, които ще търсят алтернативни места за почивка.

Опитът от войната в Украйна

С цялата условност на сравнение, най-близката подобна ситуация за българския туризъм беше свързана с избухването на войната в Украйна през февруари 2022 г. Тогава секторът премина през силно турбулентен период и понесе сериозен удар, но впоследствие се възстанови изненадващо бързо благодарение основно на вътрешния пазар и туристите от съседните държави.

2022 г. започна с големи очаквания за силен постпандемичен сезон, но избухването на войната доведе до сериозна несигурност. България практически загуби украинския и руския пазар, които преди пандемията осигуряваха стотици хиляди туристи годишно. През пролетта на същата година бяха отчетени и масови анулации в Западна Европа, включително Германия и скандинавските държави, заради опасения, свързани с близостта на военните действия и сигурността в района на Черно море.

Въпреки това годината завърши с около 3,4 милиона чуждестранни туристи – повече спрямо 2021 г., но все още под нивата отпреди пандемията.

През 2023 г. секторът започна да се адаптира към новата ситуация и постепенно компенсира липсата на туристи от източните пазари чрез преориентиране към Централна Европа и съседните страни. По данни на статистиката страната ни е била посетена от над 12 милиона чужденци, включително транзитно преминаващи и бизнес пътувания – близо до рекордните нива отпреди пандемията.

Приходите от нощувки надхвърлиха 2 милиарда лева – исторически връх за сектора, макар и частично повлиян от инфлацията. Летният сезон беше силен за Черноморието, с голям интерес от Румъния, Полша, Чехия и Великобритания.

По-осезаемото възстановяване започна през втората половина на 2023 г., а зимният сезон 2023/2024 беше отчетен като един от най-успешните за последното десетилетие, със значителен ръст на туристи от Турция и Гърция. Към началото на 2024 г. данните вече показваха, че българският туризъм окончателно е излязъл от кризата, предизвикана от войната, като броят на нощувките и приходите надхвърлят нивата отпреди пандемията.

Сред основните фактори за оцеляването на сектора се открояват вътрешният туризъм, който запълни голяма част от капацитета на хотелите, силният интерес от съседните държави – особено Румъния, която се превърна в пазар номер едно за българското Черноморие – както и имиджът на България като сравнително сигурна туристическа дестинация въпреки геополитическото напрежение в региона.

Иван Гайдаров