Т.нар. „танкерна война“ от края на 80-те години включва същите предизвикателства и оръжия, с които би се сблъскала подобна мисия и днес, и показва как в условия на конфликт нещата могат бързо да излязат извън контрол с непредвидими и често смъртоносни последици.

Ирано-иракската война

Корените на „танкерната война“ са посяти през 1980 г., когато иракският лидер Саддам Хюсеин, притеснен от ислямското правителство в Иран, водено от аятолах Хомейни, нахлува в съседната държава.

След първоначалните военни успехи и на двете страни конфликтът се превръща в изтощителна война без решителен изход до 1984 г. Тогава Ирак променя стратегията си и започва да атакува ирански петролни танкери с цел да отслаби икономиката на Техеран и да провокира международна намеса за защита на петролните доставки. Иран отвръща, като започва да атакува неутрални търговски кораби, превозващи товари към Ирак, най-вече през Кувейт в северната част на Персийския залив. Така започва т.нар. „танкерна война“.

Намесата на САЩ

С увеличаването на атаките Кувейт търси помощ от чужди държави, за да защити корабите си. Първоначално Съветският съюз започва да ескортира танкери през Персийския залив. Вашингтон, стремейки се да не загуби влияние, предприема стратегия за пререгистрация на кувейтските кораби под американски флаг, което позволява те да бъдат защитавани от ВМС на САЩ.

През лятото на 1987 г. американски военни кораби започват масово да ескортират танкери в региона.

Още преди началото на ескортните мисии американският флот претърпява сериозен удар. На 17 май 1987 г. фрегатата USS Stark е атакувана от иракски военен самолет, който изстрелва две ракети „Екзосет“. При удара загиват 29 моряци, а още 8 по-късно умират от раните си. Десетки други са ранени. Въпреки тежките поражения екипажът успява да овладее ситуацията и корабът достига до пристанище в Бахрейн със собствен ход.

Официалната ескортна мисия на САЩ започва през юли 1987 г. В началото на операцията два танкера под американски флаг тръгват към Кувейт под охраната на военни кораби на САЩ. Иран обаче е подготвен и минира ключови морски маршрути. Един от танкерите — Bridgeton — попада на морска мина, но благодарение на масивната си конструкция успява да продължи плаването си.

Случаят обаче става символичен, тъй като американските военни кораби следват танкера, използвайки го като своеобразен „щит“ срещу мините — нещо, което предизвиква сериозни критики и подигравки.

Проблемът с мините

Инцидентът разкрива сериозни слабости в способностите на САЩ за разчистване на мини. Военноморските сили са принудени да разчитат на съюзници за допълнителна помощ, тъй като собствените им ресурси са ограничени.

Морските мини се оказват не само физическа, но и психологическа заплаха, която силно ограничава действията на военните кораби. През април 1988 г. фрегатата USS Samuel B. Roberts се натъква на минно поле. Корабът се удря в мина, която причинява сериозни щети и почти го разцепва наполовина. Екипажът успява да спаси кораба чрез спешни мерки, но инцидентът отново подчертава уязвимостта на американските сили спрямо минната заплаха.

В отговор САЩ предприемат мащабна военна операция срещу ирански цели в Персийския залив. При нея се стига до директни сблъсъци между американски и ирански сили, включително първото в историята ракетно сражение между кораби на ВМС на САЩ. Американските сили потапят ирански кораби и унищожават инфраструктура, като операцията се смята за една от най-значимите морски битки в съвременната военна история.

Изводи и съвременен контекст

Макар тогава САЩ да демонстрират технологично превъзходство, експерти отбелязват, че ситуацията днес е различна. Иран разполага с по-широк арсенал, включително дронове и модерни ракетни системи, а заплахата в морето остава сериозна. Освен това възможностите за разминиране са ограничени, а липсата на достатъчно специализирани средства поставя под въпрос готовността за подобни операции.

Историческият опит от „танкерната война“ показва, че подобни мисии са изключително сложни, рискови и трудни за контрол, като дори малки грешки могат да доведат до сериозни последици в условия на напрежение в региона, пише в заключение CNN.