Вождът на БКП членувал в БЗНС

МВР разсекрети досието на един най-коментираните държавни лидери - Тодор Живков, което се побира в два тома, пишат от „24 часа”.

Папките с информация за Тато до 1944 г. и след това са доста тънички – едната е 20 листа, а другата – 13.

Запазен е акта за назначаването на Тодор Живков в народната милиция, според който той постъпва на работа там почти веднага след паметния 9 септември 1944 г. Документът е с автентичен за времето си правопис.

"Днесъ, 1 Октомврий 1944 година, съгласно указа на г. М.В.Р. подъ №79 отъ 17 Октомврий 1944 година, назначениятъ за главенъ инспекторъ при Отделъ униформена милиция и учебно - подготвителень отъ Дирекцията на народната милиция - ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ встъпи в длъжностъ въ 8 часа сутринъта.
Същиятъ се назначава съ 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение или всичко заплата съ повишение 8700 лева месечно."

Под документа има два подписа - на Тодор Живков и на началника на отдела.

А въпросният Указ 79, според който се извършва назначението на Живков в онези години е издаден "Въ името на Негово величество Симеонъ ІІ, съ Божия милостъ и народна воля Царъ на българите." Подписан е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

Днес се смята, че Тодор Живков е прочистил от досието си от всички нелицеприятни и опасни за него страници, докато е бил на работа в милицията. Това, обаче са само предположения, за които няма никакви доказателства.

В "Опис на книжата, нахождящи се в досие 10 515/1954 г. на лицето Тодор Христов Живков", е съхранен първия документ, според който полицията проявява интерес към лицето Тодор Живков още на 29 януари 1934 г. Запазени са неговите показания в протокол за разпит, проведен от полицията. Освен родното си място и местоживеенето си, Живков описва и следните подробности:

"На 27 І ме задължи хазаина да отида в студентския стол и да намеря там Петков и му съобщя че хазаина ще го даде под съд ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше отидох в клуба на Р. партия (Работническата партия - б.а.), защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там. Към 17 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя към никаква организация. Горното подписах саморъчно".

Подписът Т.Хр. Жи от този документ няма нищо общо с отработения подпис, който 36 години стоеше на всички най-важни документи в държавата.

От същата дата и година, е запазен и "Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето.", попълнен собственоръчно от младия Живков. От този документ става ясно, че е работник, не е женен, не е осъждан и няма досие и допир с полицията до 1934 г. Живков е описал и следните детайли за себе си: телосложение - нормално, ръст - среден, лице - обло, цвят на лицето - "черъ", чело - обло, очи - черни, нос - правилен, уши - средни, уста - малки, брада - бръсната, вежди - черни, коса - прическа назад, мустаци - бръснати, прическа - нагоре, особени белези - няма.
.
Следващият документ (дознание) е от 6 март 1934 г.и ако се съди по подписите под него Живков е била разпитван от самия Никола Гешев. Бъдещият държавен глава е написал: "Именувамъ се Тодоръ Христовъ Живковъ род. с.Правец, Орханийско по занятие печатарски работник ергенъ грамотенъ неосъжданъ.

Дошълъ съмъ въ София през 1929 год. и постъпихъ ученикъ в Средното графическо училище което завърших и бехъ назначен на работа в Държавната печатница от национал-либераралътъ (г. Сариевъ). След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либералъ. Следъ уволнението стояхь 3-4 м.(месеца - б.а.) безъ работа и след това постъпихъ на работа на у-ца "Осогово" №14 където и понастоящемъ работя.

Живялъ съмъ на у-ца "Кариакъ", "Гълъбецъ". Отъ у-ца "Гълъбецъ" №40 се преместихъ през 4-5 м на у-ца "Петроханъ" при братовчедъ ми г. Н. Георгиевъ. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груевъ и Н. П. Янчевъ отъ с. Липница, Орханийско. Съ последния не се познавахъ запознахъ се тогава.

Азъ узнахъ, че Н.П.Янчев е комунистъ. След инцидента в Градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди за да не пострадаме заедно с него и ние. Хазяина му върна адресните билети и му каза да не идва вече.

Н.П.Янчев не идва известно време но следъ това пакъ дойде една вечеръ. Братовчеда му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше че немогълъ да си намери квартира защото немал лична карта.

Въ Дирекц. на полиц. бех задържан съ съквратирланта ми Н. Груевъ когато стана обиска въ клуба на Работ. партия.
Членъ съмъ на Типографския работнически съюзъ. Преди една година бехъ членъ на младежката националлиберална организация. Освенъ тези две организации в друга не се числа.
Горните показания написахъ саморъчно."

От признанията на Тодор Живков следователят е подчертал неговото име, името на г. Сариев и израза "следъ инцидента въ градското казино ние помолихме хазаина..."

В досието е запазен и документ без дата, който съобщава за уволнението на Живков. Документът е с печат за поверителност и е от управление "Политическа полиция", адресиран е до директора на Държавната печатница:

"По сведения, лицето Тодоръ (Тошо) Живковъ - работникъ-гравьоръ, е комунист и като такъв провежда противодържавна дейностъ.
Съгласно чл.20 отъ ЗЗЗД следва да бъде уволнен, за което моля да бъдемъ уведомени."

Не са запазени документи, от които да стане ясно кога Тодор Живков преминава от националлиберализма към идеите на комунизма.

В досието на Тато съществува и документ за арест от 2 февруари 1935 г. научаваме за арест на Живков – документът е адресиран до прокурора при Софийския апелативен съд.

"Къмъ №20494. Понеже при разкритията по овденото дознание се установи, че и Тодоръ Христовъ Живковъ е участвалъ въ нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да иска разрешение отъ Съда, съгласно чл. 79 отъ З.У.С. лицето да бъде задържано още 10 дни. Задържането му е разрешено съ №61 отъ 4.II. 1935 г.
(Началник на политическата полиция: Драганов)

Запазен и отговор на САС е с от 23 февруари 1935 г., издаден от отдел Държавна сигурност, който гласи:
"Съобщава Ви се, че съдът съ определението си № 106 отъ 15. II. т.г., постанови по наказат. преписка №30. I. 935 г., разрешава задържането съ още 10 дена на лицето Тодоръ Хр. Живковъ".

На разпита си при този арест Живков отрича, че е комунист, разказва, че е член на Българксия графически съюз до разпадането му през май 1934г. Потвърждава, че е членувал в Младежкия земеделски съюз и отрича да е членувал в комунистически организации и да е участвал в комунистически трибуни.

От информацията в досието на Тоодр Живков излиза, че до началото на 1935 г. той е бил (или се е прикривал като) националлиберал и земеделец. Всички тези подробности липсваха в официалната му биография като "пръв партиен и държавен ръководител", както и в мемоарите му след 1989 г.