Всеки пети българин бил леко перко

Всеки един българин може да каже, че някога се е сблъсквал с леки форми на тревожност и депресия, които не могат да увредят функционирането на организма, но могат да намалят работоспособността на хората.

За съжаление обаче джипитата у нас, обучени да разпознават пациентите с психични разстройства, са едва 400. Един от основните проблеми на психиатричната помощ в България е свързан със средствата, които се дават за нея и според анализатори са крайно недостатъчни. У нас за психично здраве се разходват само 2% от общите средства за здравеопазване, информира доц. Христо Хинков, директор на центъра.

Той добави, че от центъра предлагат нов проект на Национална програма за психично здраве. "Тази програма не е уникална. Основната цел е да може психиатричната услуга да бъде въведена сред обществото и да  бъде интегрирана в общата медицинска дейност. Това на практика означава разкриване на повече психиатрични клиники в общопрофилни болници; преформулиране на профила и ролята на сегашните психиатрични институции. Големите психиатрични болници, които имаме, до голяма степен изпълняват приютни функции. По наши данни една голяма част от хората там нямат нужда от активно лечение и са настанени, защото няма къде да отидат", обясни доц. Хинков.  

Друг елемент от новата програма е насочен към честите психични разстройства, добави доцентът. "От чести разстройства боледува огромен дял от нашето население. Почти всеки може да каже, че някога в живота си е имал състояние на повишена тревожност, на безсъние или лека депресия, която не му е давала възможност да се изявява достатъчно пълноценно. Тези разстройства не увреждат социалното функциониране до степен да отпадне човек от обществото, но те намаляват работоспособността, производителността на труда дори, и влошават качеството на живот. Така че тази програма е обърната и към този тип разстройства чрез разкриване, например, на центрове за лечение на хранителни разстройства", поясни още специалистът.

От центъра припомниха, че към момента психиатричните стационари у нас се финансират на исторически принцип от здравното министерство. Специалисти в областта са убедени, че е необходимо здравната каса да поеме този разход, като той бъде заложен в клинични пътеки.