Забравихме ли кой написа „Уроци по клане“? Какво направи Уилям Гладстон за нас

Дали ще го проумеят нашите политици? Едва ли.

Става дума за Уилям Гладстон,големият защитник на българските интереси. Родил се е на днешната дата, 29 декември 1809 г. в Ливърпул. Мнозина смятат, че заедно с „Бийтълс“ и футболния „Ливърпул“ местните се гордеят страшно много и с невероятния политик, оратор, баща на либерализма, държавник и космополит.

През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се създава движение за защита на българите, известно като „българска агитация“.

Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава пламенно и последователно българската кауза пред парламента и общественото мнение. Предизвиква парламентарни дебати, държи публични речи и публикува памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите. Там той пише:

„Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмущение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и  от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света“.

През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде пълна автономия на българите и внася 10 резолюции в този въпрос в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели. Остро критикува и позицията на Русия, която се представя като „освободителка на българите“, а в същото време подкрепя договора, който разделя България и я лишава от реална свобода.

Между 1881 и 1883 г. Гладстон защитава пламенно Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, искана от руски дипломати, защото смята българите за политически зрели и способни сами да управляват демократично страната си.

През 1885 г. Гладстон е един от малцината световни политици, който открито подкрепя акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ. Предупреждава също и Русия да не се меси и да не влиза в заговори с Турция и Сърбия за военни действия срещу България. По същото време той казва: „Да служиш на България, означава да служиш на цивилизацията“. (Същата фраза използва и за Армения, по повод геноцида срещу арменците, извършен  от Турция.)

Респектираща е и до днес неговата позиция: „Не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.“

Уилям Гладстон е единственият в британската история, който четири пъти е премиер. Въпреки че е либерал, той е критикуван от някои за „ултраконсервативните“ му възгледи и за позицията му да не се премахва робството.

За нас обаче той е един от световните политици, които най-пламенно и последователно защитава българската кауза години наред. Това изиграва много важна роля за успехите на младата българска дипломация след Освобождението.

Фрог нюз