Заченатият с омраза закон – на поправителен

Уважаеми г-н Президент,
За голямо съжаление тъй нареченият Закон за културното наследство беше приет и на второ четене с един комичен кворум – гласували ЗА – 13, ПРОТИВ – 7 и 80 ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ!!! Не по малко забавно, с около десетина души в залата минаваше обсъждането на отделните  текстове. Като чели при народната демократична система това е нормално, както се оказа и „нормално” приемането на закон, който грубо пренебрегва правни процедури при подобни случай. Приемане без становище на правната комисия и пълно пренебрежение към убийствения доклад на Съвета към Народното събрание! Да не говорим за сериозните препоръки и критики на културни организации, институции и специалисти, които меко казано бяха криминализирани от вносителите като привърженици на иманярската мафия!?
Разбирам неудобството в което може да Ви постави едно открито писмо, което засяга проблеми, по които политическото съглашателства, пренебрегна правните, професионалните и моралните норми. В случая обяснимо галантното извиване от ръцете на НДСВ, отчасти безразличието на ДПС, но мазохистичната сервилност на БСП е прозрачна и унизителна любов необяснима! Едва ли има човек загрижен за съхраняването на националната памет, който да не оценява нуждата и необходимостта от закон за запазване и съхранение на духовната култура. И точно заради това трудно мога да приема и като форма и като стил пробутването му (преди два вота на недоверието му) и на първо и на второ четене. Трудно приемам и обществената психоза и манипулация, че това е антикорупционен  закон, който връща на държавата ограбеното, че това е „закон – тест” за националноотговорната кауза и цяла поредица от подобни заклинания, които грубо изместиха проблема от реалната борба с разграбването  и изнасянето на културно – историческото наследство в полето на война  точно с тези, които опазват и съхраняват  българската култура – колекционерите!?
Отново за кой ли път за народният парламентарист КОЛЕКЦИЯ се оказа мръсна дума! Въпреки това с наивна вяра смятам, че трябва да пазим авторитета и престижа на Народното събрание  и на българския депутат. И точно затова, когато от там излиза един тенденциозен, объркан и правно несъобразен закон – грубо пренебрегващ собствените си правила, мисля, че една поправителна сесия ще научи уважаемите професори (извинявам се на г-н Герджиков) и ученичките им да уважават малко повече собственият си занаят и правилата които сами са си изработили. Заченатото само с амбиция и хъс и омраза отроче трудно може да излезе читаво. 
Уважаеми, г-н Президент,
Надяваме се, че тези дни ще получите (ако вече не сте получили) серозни и аргументирани правни основанията връщане на закона. Моля, ако прецените да използвате правомощията си по  чл.101, ал.1 от Конституцията на Република България и да върнете закона за културното наследство.
 

С уважение:
 
  Светлин Русев
P.S . Моля, като неразделна част от писмото ми да се счита и материалът ми от 26 февруари  т.г. в „Труд”