Загубили сме главната Цел - европеизиране на България

Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

Ерозирано е чувството за Общност, за онази Общност, която не просто събира, а умножава енергиите ни, т.е. постига с тях синергетичен ефект, за да изкове така необходимата за промяната Енергия - нормативна, когнитивна (свързана със знанието), гражданска, личностна.

Дискредитирани са Ценностите, основните наши Ценности, които да ни сплотят в Общност, устремена към по-добро бъдеще на България, към запазване на българския характер на българската държава, вписваща българската идентичност в европейската цивилизационна идентичност и сплотяваща в един организъм българските българи, турци, роми, евреи, арменци и всички останали - тук и зад граница, които се чувстват кръвно свързани с България, смятат я за свое Отечество и съпреживяват себе си като индивидна или общностна частица от нея.

И се въртим в омагьосания кръг на загубената Цел, на разпиляната Енергия, на ерозираното чувство за Общност, на дискредитираните Ценности.
Колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се ерозира чувството за Общност, толкова повече се разпилява Енергията; колкото повече се разпилява Енергията, толкова повече се губи Целта; колкото повече се губи Целта, толкова повече се дискредитират Ценностите; и т.н., и т.н., и т.н., и т.н...
Една деструктивна Спирала: загубена Цел --> дискредитирани Ценности --> ерозирана Общност --> разпиляна Енергия --> загубена Цел --> ...

Някога Мойсей и останалите водачи (сега лидери), водеха своето племе към Обетованата земя без да си правят тънки сметки дали те самите ще доживеят и попаднат в нея. Днес политическата каста се настани в Обетованата земя и забрави за племето си, което се скита из пустинята обезлидерено и обезверено. И не само го зарязаха там, но му продават за жълти стотинки миражи. И то засяда все по-често из тези оазисни миражи или миражни оазиси и търка ли търка лотарийни билети, за да спечели индивидуален вход към Обетованата земя, без да си дава сметка, че участта на племето винаги е една и съща – или като племе влиза в Обетованата земя, или цялото разпилява костите си в пустинята.

Ето защо не е странно, че след като сме загубили Целта, дискредитирали сме Ценностите, ерозирали сме чувството си за Общност и сме разпилели Енергията си, то непрекъснато се разпадаме на малки групи или на спасяващи се поединично индивиди, овълчили сме се едни срещу други, спорим до прегракване и до смразяване за всичко – от Тръмп и Путин, през Европейски и Евразийски съюз, та до паметници и всякакви ориентации; изживяваме се като жертви на външни интереси и конспирации; постоянно търсим Другите или Различните като главни виновници за дереджето си и общуваме по Скайпа или Вайбъра с децата и внуците си, заминали далеч от нас в търсене на по-добър живот, защото животът тук е очевидно лош, доколкото никой не бяга от доброто...

Николай Слатински