Законът ”Пеевски-Цонев” е правна нелепица с цел замитане на следите

Това пише в "Дойче веле" Ясен Бояджиев. И продължава:
Вече едва ли някой може да изброи колко пъти от 2005-а насам България бе сполетяна от подобни бедствия, още по-малко пък да опише причинените от тях неизмерими човешки страдания.

И всеки път като на грамофонна плоча се повтаря едно и също - приказки за силата на природата и слабостта на хората, спорове кой е виновен, до болка познати анализи на причините, които винаги са едни и същи, разсъждения за собствеността и стопанисването на язовирите, идеи за координация и превенция, обещания за законови промени и решителни мерки.

Нещо от всичко това може и да е направено. Но поредната трагедия е факт. Явно приказките са много повече от действията. България е затрупана от множество подобни проблеми, които пряко засягат живота на хората. Нужните решения обаче все се влачат и отлагат. Поради най-обикновено нехайство.

Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха законопроект срещу вторичното разграбване на КТБ. Първият каза, че това е отговорът на всички обвинения, че вторият е участвал във фалита на КТБ и в разграбването на активите ѝ.

Вторият каза същото, но писмено, понеже отдавна не стъпва в Народното събрание - той е над тия неща. Впрочем, началото на неговата шеметна кариера е по странен начин свързано с бедствието от лятото на 2005-а, за което стана дума по-горе. Именно то даде основание за създаването на Министерство на бедствията и авариите, оглавено от легендарната Емел Етем.

Въпросният депутат (тогава още невръстен младеж) стана неин заместник-министър. После, паралелно с политическата му кариера, нарасна до огромни размери и икономическата му империя, създадена поне отчасти с пари от въпросната банка. Тя пък започна да трупа финансова мощ под политическото крило на Тройната коалиция, за да бъде след това източена и изкуствено фалирана, превръщайки се в истинско бедствие.

Предлаганият сега от двамата „законотворци“ проект може би щеше да има смисъл преди четири години, при затварянето на банката. Днес, когато „вторичното“ разграбване на активите ѝ всъщност отдавна е завършило, той не е нищо повече от правна нелепица с цел замитане на следите или пък отмъкване на нещо, което е отишло в грешни ръце. В българската политика често ставаме свидетели на подобни опити за дебелашко баламосване. Понеже явно има кой да им се хваща.

Народното събрание прие на първо четене антикорупционния закон на ГЕРБ и отхвърли алтернативния проект на БСП.

Всъщност няма никакво значение кой от двата законопроекта е приет и кой отхвърлен. Защото какво може да се очаква от вкарването под една шапка на няколко обезсилени, зависими или превзети институции, които и досега са можели, но не са направили нищо. И защото в края на краищата борбата срещу корупцията е в ръцете на прокуратурата, а тя е недосегаема.

Тъй че и този закон е само пореден пример за неспирната имитация на реформи и прикритие за модела на превзетата държава. Неговите основи, впрочем, започнаха да се наливат пак по времето, за което стана дума в началото.

(Публикуваме текста на Ясен Бояджиев със съкращения)