Защо монетите са с прорези?

Първите монети в света, като онези, сечени в Лидия, били изработени от електрум – сплав от злато и сребро. Имали собствен дизайн с горна матрица от едната страна и лъвска глава от другата. Гръцкият град Егина произвеждал само сребърни монети, но и двата вида бързо са се разпространили в гръцките градове и достигнали до Иран и дори до варварите. Монети в онзи период са сечени и в Индия и в Китай, където ги изработвали от бронз. Държавите, които усвоили изкуството на сечене, произвеждали монети според собствените си стандарти, докато лидийският цар не установил стандарт – монетата трябва да съдържа поне 98% злато или сребро.

Така са се изработвали монети до XVIII в. – само от благородни метали. Този факт радвал измамниците. Те взимали истинска монета и подрязвали краищата ѝ с ножица, така че повредата да не се забелязва. Можели също така внимателно да я изпилят или дори да пробият дупка, след което да запълнят получената празнина с по-евтин метал.

След няколко прости манипулации, измамникът щял да се окаже с парче злато или сребро, или поне със скъпоценни стружки.

Исак Нютон бил първият, който предложил ефективно решение на този проблем в Англия. Той предложил прорези по краищата на монетата и обяснил защо: монетите имат оребрени ръбове, което означава, че всяко шлифоване би ги деформирало. Идеята била приета и тествана, а броят на фалшификатите намалял значително. След това технологията за борба с фалшифицирането била подобрена – започнали да се добавят различни надписи. Един от първите бил „Decus et tutamen“ (на латински – „слава и защита“). Това също помогнало за намаляване на броя на фалшификатите – първо, защото надписът също би бил повреден от подрязване или шлифоване, и второ, станало по-трудно да се намерят необходимите материали за деформиране на монетата.