Защо Светия синод и властта потъпкаха резолюциите на Европарламента? Историята ни е за гордост, а не за робия

Наред с останалото, в т.12 от приетия документ, Европейският парламент:

„Осъжда използването от Москва на православната религия за геополитически цели, особено чрез инструментализацията на Руската православна църква (Московска патриаршия) като инструмент за влияние и упражняване на контрол върху православното население в Украйна, Грузия, Молдова, Сърбия и други страни“.

Ако някой някога е имал съмнения дали Кремъл чрез Руската православна църква оказва влияние и упражнява контрол върху православните християни в България, посредством Българската православна църква, нека си спомни изненадващият избор за български патриарх, предшестван от думите на най-влиятелния митрополит: „и наум не ви идва кой ще е той“.

Противно на всякаква логика – църковна и гражданска, български патриарх стана именно митрополитът, който единствен заемаше открито проруски позиции и публично оправдаваше руското нахлуване в Украйна от самото му начало. Същият, който последователно и системно се стараеше да отстоява руските църковни интереси както в България – по казуса с т.нар. „руска църква“, така и на междуправославно ниво, оспорвайки авторитета и действията на Вселенската патриаршия, насочени към утвърждаването на независима от Кремъл украинска църковна йерархия.

Пита се: след като Българската православна църква почти изцяло е на издръжка на държавата, не можеше ли тя посредством законовия механизъм, който съществува за взаимодействие между нея и регистрираните вероизповедания, да изпрати ясно послание към 14-те български митрополити, от които зависеше изборът на т.нар. „тройка“, т.е. тримата кандидати за български патриарх? Послание, в което да заяви, че няма да припознае кандидати, чиито възгледи и действия са в разрез с обществения консенсус за мястото на България в съвременния свят и с поетите от държавата ни задължения по международните договори и съюзи, от които тя е част?

Очевидно е, че това не беше направено. Някой тук може би ще възрази, че такъв демарш би бил конституционното недопустим, предвид секуларния характер на държавата и императива за ненамеса на светската власт в религиозните дела.

Тъкмо да приемем този аргумент и да замълчим, и не щеш ли, оказа се, че това съвсем не е така! Регистрацията на алтернативна на Българската патриаршия православна църква предизвика политически и държавен катаклизъм: застрашена се оказа самата национална сигурност на България!

Всички главни политически партии: ГЕРБ, БСП, Възраждане, ДПС-Доган, президентът, премиерът, председателят на Народното събрание и дори временният шеф на Прокуратурата се спуснаха да „отстояват единството“ и да „спасяват“ БПЦ-БП в името на... националните интереси. Оказа се, че в една уж светска държава, във втората четвърт на XXI век, някакъв дребен религиозен спор за календар е въпрос от „национален интерес, касаещ националната сигурност“. Така са преценили умните глави, които държат юздите на държавното управление.

Но в такъв случай се връщаме на изначалния въпрос: всичките тези загрижени за националния ни интерес и националната сигурност политици и държавници как допуснаха така важната БПЦ-БП да бъде оглавена от явен и безскрупулен проводник на Кремълското влияние у нас като патриарх Даниил?

Нима България има някакъв друг национален интерес и някаква друга национална сигурност, различни от тези на ЕС и НАТО, в които членуваме? Ако е така, знаят ли този факт нашите „евроатлантически партньори“?

Не стига това, ами мигновено цялата управляваща ни класа обяви кръстоносен поход срещу малката старостилна секта, дръзнала да се обяви за алтернатива на маститата Българска патриаршия: в спешен порядък бяха гласувани антиконституционни закони, държавни агенции и дирекции отказаха да изпълнят легитимно и окончателно съдебно решение, а Прокуратурата, вместо да образува проверка за възпрепятстване на правосъдието, се заема със... старостилците.

Да, за разлика от БПЦ-БП, в т.нар. Българска Православна Старостилна Църква изпълняват посочената резолюция на Европейския парламент от 22.01.2025г. и публично, от амвона, осъждат руската агресия срещу Украйна, а в църковните си прошения се молят за победа на украинския народ над злото.

До този момент не ни е известно в свой официален, синодален документ, БПЦ-БП да е осъдила руската агресия срещу Украйна и да е заявила своята солидарност с бедстващите украински православни християни. Не е известно БПЦ-БП да се е обърнала с призив към руския президент Владимир Путин, който се позиционира като православен, незабавно да прекрати военните действия и да изтегли окупационните си сили от независимата държава Украйна. Имаше отделни послания на починалия патриарх Неофит, светла му памет, както и на двама-трима митрополити, но те бяха отправени в лично качество. Институцията БПЦ-БП, и до днес финансирана почти изцяло от натовска и европейска България, мълчи! Нещо повече, огромен брой нейни служители в публичен и частен порядък оправдават руската агресия срещу Украйна, възпроизвеждайки дословно кремълските наративи за „свещена война срещу сатанинския запад“, транслирани посредством Руската православна църква. Къде е тук националната сигурност? Къде е националният интерес? Къде е Прокуратурата да провери за престъпления по чл.419 (а) НК?!

Вместо държавата наистина да вземе мерки в изпълнение на резолюция 2024/2988 на Европейския парламент и да започне цялостна проверка на дейността на всички служители на БПЦ-БП с оглед нарушения по чл.419(а) от НК и осъществяване на състав по Глава първа от Особената част на НК, а именно „помагателство в прокарването на влияние и упражняването на контрол върху православното население“ от страна на Кремълския режим, обявен за опасност номер едно за националната ни сигурност, тя на практика „разчиства терена“ за превърнатата в руско прокси БПЦ-БП и преследва всеки опит за поява на алтернативен „изразител и представител на източното православие“, свободен от руско влияние и контрол! При това го прави с незаконни и противоконституционни средства.

Източното православие е разпространено в България от свещеници на Константинополската патриаршия, както свидетелстват самите българи пред Събора в Константинопол през 870г. Кръщението на българите се осъществява под ръководството на Константинополския патриарх Фотий. Пак от юг, от Константинополската патриаршия, да проповядват Евангелието на старобългарски език са изпратени двамата братя Кирил и Методий. Цялата йерархия на Българската патриаршия днес води апостолското си приемство пак от Константинопол. Откъдето и произтича и легитимността на БПЦ-БП, посредством предоставения ѝ на 22.02.1945г. Томос за автокефалия, подписан от патриарх Вениамин.

В съзвучие ли са обаче посланията, които Българската православна църква отправя към своите вярващи, с тези на нейната Църква-Майка в Цариград? При положение, че нашите свещеници могат, така да се каже, „да пият вода от извора“, защо им е нужно да бъдат ръководени духовно и административно от Москва, приела християнството много по-късно от българите? Та нима нашите църковници не знаят, че когато в България сме имали Патриарх, в земите на днешна Русия още са се кланяли на Один (господарите) и Перун (крепостните им)?!

Но ако допуснем, че по невежество и инерция, заети да изчисляват колко стотин хиляди лева годишно може да бъде най-голямата лична заплата в тяхната организация, те са забравили къде е мястото и каква е ролята на БПЦ-БП в обществото, то не следваше ли държавата чрез своите органи да им го напомни? А не да изпълнява всичките им капризи, включително разчистване на духовната „конкуренция“ и осигуряването на достатъчно средства, за да може Лицето редовно и безпрепятствено да си получава няколкото стотин хиляди лева годишна заплата...

На този етап по всичко личи, че за България резолюциите на Европейския парламент са нищо не значещо празнословие. А българският политически „елит“ се държи така, сякаш държавицата ни е все още част от Варшавския договор и СИВ.

Йоан Вернописец