Изданието цитира украински военни анализатори, според които целта на Киев е да затрудни снабдяването на руските войски, да отслаби присъствието им в южната част на фронта и да принуди Москва да пренасочи ресурси за защитата на полуострова.
Междувременно животът на около 2,5 милиона жители на полуострова става все по-труден. Заради атаките срещу енергийна инфраструктура и логистични обекти в различни райони има прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването, ограничени доставки на стоки и недостиг на горива. Мобилните комуникации често прекъсват, общественият транспорт е силно затруднен, а продажбите на гориво за частни лица са ограничени. Цените на основни стоки се повишават, а туристическият сезон – основен източник на доходи за много жители – практически е провален. В края на юни местните власти дори въведоха извънредно положение.
Напускането на полуострова също става все по-сложно. Украинските удари затрудняват придвижването по сухопътните маршрути към Русия, а железопътният транспорт е сериозно ограничен. През юни хиляди автомобили образуваха километрични опашки за преминаване през Керченския мост – единствената основна връзка между Крим и Русия.
За Киев Крим има не само символично, но и стратегическо значение. Украинските власти смятат, че отслабването на руското военно присъствие там би ограничило възможностите на Москва да води операции в Черноморския регион и да поддържа силите си в Южна Украйна.
Бившият министър на отбраната на Украйна Андрий Загороднюк посочва, цитиран от изданието, че страната има за цел постепенно да унищожи руската военна инфраструктура на полуострова. Според него настоящото технологично предимство на Украйна при използването на ударни дронове създава възможност за оказване на сериозен натиск върху руската армия, но този прозорец може да бъде краткотраен, тъй като Москва вероятно ще адаптира тактиката си.
Военни експерти определят Крим като ключов елемент от руската стратегия в региона. Според Илля Павленко, бивш заместник-ръководител на украинското военно разузнаване, полуостровът „златният ключ“ към имперските амбиции на Русия. Загубата му би имала не само военно, но и сериозно политическо отражение върху управлението на Владимир Путин.
В същото време украинските представители признават, че евентуалното връщане на Крим няма как да бъде постигнато единствено с военни действия. По думите им настоящият натиск има за цел да подобри позициите на Киев при бъдещи преговори, без полуостровът да бъде изключван от дневния ред.
Сред местното население надеждите за освобождаване на полуострова остават смесени с предпазливост. Лидерът на кримскотатарския Меджлис Рефат Чубаров призовава жителите да се подготвят за възможно продължително влошаване на ситуацията, като съхраняват запаси от храна и лекарства и избягват районите около руски военни обекти.
Украинските анализатори не изключват възможността Крим отново да премине под контрола на Киев, но предупреждават, че подобен сценарий няма да се реализира в краткосрочен план и ще изисква както военен, така и дипломатически натиск.
