Украинските удари с дронове, особено в района на Крим, сериозно са нарушили снабдяването с гориво. Полуостровът е практически откъснат от стабилни доставки, а опашките от автомобили в разгара на туристическия сезон създават, по думите на автора, „катастрофална оптика“ за Кремъл.

 

Ключовата артерия за снабдяване остава Кримският мост – символичен инфраструктурен обект, който вече неведнъж е бил атакуван. Той може да се превърне в следваща голяма цел, включително с потенциални удари по танкери с гориво.

 

Но според Кейлан не става дума само за военната ситуация. Още по-опасен за Кремъл е ефектът върху общественото възприятие. Когато пораженията станат невъзможни за прикриване, легитимността на режима започва да се разпада.

 

В руското общество и дори сред военни блогъри се появяват признаци на напрежение.

 

Публичните предупреждения за бунт, видеа с недоволни войници и заплахи срещу командири вече се появяват все по-често в руското информационно пространство. Част от лицата зад тези изяви са арестувани, но напрежението не стихва.

 

Паралелно с това нараства общественото недоволство от мобилизацията, недостига на ресурси и усещането за социална несправедливост – включително въпроса защо част от елита остава защитен, докато тежестта на войната пада върху обикновените граждани и военнослужещи.

 

Исторически погледнато, Русия вече е преминавала през подобни периоди на натиск върху системата – както по време на Първата световна война, така и след войната в Афганистан, които завършват с дълбоки политически промени.

 

Основният риск за Путин според анализа не идва единствено отвън, а и отвътре – от самите силови структури. Режимът разчита на няколко паралелни центъра на власт – ФСБ, Националната гвардия и различни охранителни звена – които не са напълно координирани и при криза могат да влязат в конфликт помежду си.

 

В този контекст се разглежда и сценарий за вътрешен разпад и сблъсък между силовите институции.

 

Паралелно се очертават и възможните сценарии за края на управлението на Путин – от внезапно отстраняване до публичен процес по модела на случая с Николае Чаушеску. Вторият вариант би позволил на част от елита да се дистанцира от отговорността и да запази системата.

 

Правят се и исторически паралели с моменти, когато военни поражения са ускорявали падането на режими.

 

Сред потенциалните катализатори за криза се посочват нови украински удари, вътрешни бунтове в отделни региони, икономически затруднения или промяна в позицията на Китай – фактор, който досега остава ключов за руската икономика.

 

Според анализа, ако настоящите тенденции се запазят или се задълбочат, краят на управлението на Путин може да настъпи в рамките на около три години.