Зубрите се завърнаха в Родопите след 8 столетия

"Между 15 и 17 процента е смъртността на вида в двубои между мъжките от нараняване. И около 11 процента между женските, което изобщо не е малък процент," разказва Христо Христов от фондация "По-диви Родопи".

Европейските бизони са загадъчни и трудно приспособими животни. Експертът споделя, че е наблюдавал двойки тийнейджърки да се бият и да падат в отвесни пропасти, но въпреки това да оцеляват.

По ридовете в дивите дъбови гори над язовир "Студен кладенец", на площ от около 100 квадратни километра, се развива уникална популация. Доскоро в местообитанието се ражда по едно зубърче годишно, но последните три години се появяват по няколко новородени.

Зубрите проявяват изключителна жертвоготовност за децата си. Бащата ги води на пясъчни бани, за да се изчистят от паразити, а майката ги обгрижва. Документирани са случаи, в които мъжки зубър убива лисица, която застрашава детето му.

Гигантите-тревопасни не нападат хора, но не е препоръчително да се дразнят. Имат важна биологична функция - заздравяват гората, като я прочистват от болни дървета.

Проектът за завръщане на зубрите в Източните Родопи стартира през 2013 година с докарването на първите пет животни от Германия. Въпреки първоначалните трудности, те успешно се адаптират, а през 2015 година се ражда първото зубърче от столетия в Родопите.

Възстановяването на популацията е съвместна инициатива на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и фондация "По-диви Родопи". Работата следва подхода "Rewilding" - помощ за връщането на дивата природа чрез възстановяване на ключови видове.

Зубърът изчезва от българските земи през Средновековието, а от цяла Европа в началото на 20-ти век поради интензивното ловуване и загубата на местообитания. Днес в света живеят около 7500 зубри, от които над 5000 на свобода.