20 журналисти подслушвани покрай скандала в следствието

Около 20 журналисти са били подслушвани в периода, когато със заповед на вътрешния министър Румен Петков, службата СОТИ (службата за оперативно-техническа информация към МВР, използваща спецразузнавателни средства) е записвала телефонни разговори на следователи от НСлС. Това съобщиха за „Фрогнюз” източници от службите. Това засяга почти всички известни медии: електронни и печатни. Има съмнения, че са направени записи на разговори, които са извън полезрението на конкретното разследване – за изнесена информация от следователката по делото „Топлофикация” – София – Татяна Шарланджиева. Запознати твърдят, че всички разговори на журналисти със следователи и прокурори, свързани със скандала Вальо Топлото, са качени на касети. В папките с 1000 страници обаждания на Шарланджиева и приятелката й вече бившата зам.-министърка на икономиката Корнелия Нинова със собственика на фирма „Фронтиев” Красимир Георгиев обаче журналистическите питания били махнати, за да се избегне скандал. Били премълчани и разговори на въпросните лица с политици и хора от кабинета, както и с техни близки. Те се водели засекретени, но има съмнение, че са прочетени от доста хора.
Според специалисти, в момента няма никакви гаранции как точно МВР контролира своята оперативно-техническа служба, извършваща подслушването. Хората, които работят там, са анонимни, неизвестни никому, тяхната дейност не е под парламентарен или какъвто и да е друг контрол. Самият закон бил лошо направен и текстът за спецразузнавателните средства, засягащ контрол от страна на министъра спрямо използването на СРС, бил само пожелателен. Това се доказвало от многото скандали с подслушвания, които избухваха периодично през последните години.
„Това е възможно да стане, защото само министъра има думата за подслушванията. През последните години е имало злоупотреби, за да се придобие информация за притискане на опоненти, политически или други”, коментира ексглавен секретар на МВР. Той допълни, че е най-малкото некоректно, ако не и недопустимо, министри от кабинета да не бъдат предупредени, че дадени лица, с които те имат контакти, са подслушвани заради съмнения за извършени престъпни действия.
В закона има празноти, които правят подслушването почти безконтролно и зависещо само от волята на министъра, заяви пред „Фрогнюз” синият депутат Йордан Бакалов. Според него подслушвания на журналисти в подобни ситуации не е новост. Такъв скандал вече вървя по случая „Гном”, когато сред записаните бяха дори главни редактори на издания.
Преди време бившият шеф на следствието Бойко Рашков бе заявил по подобен повод, че от нарушенията в закона за СРС се прави "много странен извод: всеки, който бъде засечен в разговор със заподозряно лице, да носи съдебна отговорност". Това било репресивно ограничаване на конституционните права на гражданите.