9-ти септември: Сълзи от радост, от мъка, потекли кървища и пияни червеноармейци

9-ти септември е един от най-значимите събития в съвременната история на България. Тази дата е натоварена с политически и исторически значения, които са били повод за разнопосочни интерпретации и отбелязвания през годините.

Но какво точно представлява 9-ти септември и как се отбелязва той в България и по света? 

На този ден, в ранните часове на утрото, в страната се извършва преврат, организиран от Отечествения фронт – коалиция от леви партии и организации, подкрепяни от Съветския съюз. Режимът, който е управлявал България по време на Втората световна война, е свален. Войниците на Червената армия, които навлизат в страната, не просто водят със себе си танкове и оръдия, но и нова идеология, която ще промени България за десетилетия напред.

За едни, 9-ти септември е денят на освобождение – край на монархията и началото на социалистическа република, обещаваща равенство и социална справедливост. За други, той бележи началото на епоха на репресии, страх и загуба на националния суверенитет. Паметта за този ден все още носи белезите на това разделение, отекващо в сърцата на поколенията.

Преходът към социализма

След 9-ти септември започва бурен и болезнен процес на трансформация. Индустрията се национализира, земеделските земи се колективизират, а политическите опоненти често са подлагани на жестоки репресии. Много от онези, които са се противопоставили на новия режим, са арестувани или изчезват безследно, потъвайки в забравените страници на историята. През следващите години, България се превръща в един от най-лоялните сателити на Съветския съюз в Източна Европа.

По време на социалистическата епоха, 9-ти септември се чества с огромни паради, речи и демонстрации. Празненствата са организирани с цел да вдъхнат гордост и лоялност към новия режим. Това е ден, в който народът се събира, за да възхвалява „народната власт“ и „победата над фашизма“. Но с падането на комунистическия режим през 1989 година, тази дата придобива съвсем различен смисъл.

Разделения и различия

Днес, 9-ти септември е една от най-противоречивите дати в българския календар. За някои, особено онези с леви убеждения, той остава символ на борбата за социална справедливост и работнически права. Те все още виждат в него победа над фашизма и начало на нова, по-справедлива ера.

За други, обаче, 9-ти септември носи тежестта на един болезнен спомен – началото на режим, който лишава много българи от техните свободи и права. Репресиите, проведени след преврата, оставят трайни белези в колективната памет на нацията. Възпоменателни събития, организирани от десни организации, подчертават тези аспекти и отдават почит на жертвите на комунизма.

Възприятия извън България

Извън пределите на България, 9-ти септември остава слабо известен. В бившите социалистически държави от Източна Европа, датите, свързани със съветската окупация или началото на комунистическите режими, също предизвикват разнопосочни чувства. В Русия и някои от бившите съветски републики, тези събития често се честват като част от славното наследство на Червената армия. В същото време, в страните от Централна и Източна Европа, те са повод за възпоменания на жертвите на тоталитаризма.

9-ти септември остава дълбоко вкоренен в историческата памет на България. Той символизира едновременно надеждите и страховете на едно поколение, което е преживяло драматични промени и превратности. Днес, тази дата продължава да бъде повод за размисъл, дебати и спорове за това как да оценим миналото и как да гледаме към бъдещето.

Тази сложна и наситена със символика дата продължава да резонира в съвременна България, напомняйки ни за важността на историята и нейните уроци.

Бояна Маркова

Източници:
Todorova, M. (2009). "Imagining the Balkans." Oxford University Press.
BBC News. (2014). "Bulgaria marks controversial WWII anniversary." Available at: BBC.
The Sofia Globe. (2019). "9 September in Bulgaria: A day of reflection and division." Available at: The Sofia Globe.

П.П. Да не забравяме, че за няколко дни от 7 до 20 септември в България влизат над 200 000 червеноармейци от Трети украински фронт. Посрещнати от немалко българи като освободители - така са посрещани в голяма част от Европа - те бързо се почувстват като господари и започват да се възползват от ситуацията. Отнемането на часовници и колелета от българи става ежедневие. Пиянските запои по къщи и заведения тормозят населението, но то е безсилно. Зачестяват побоите и изнасилванията. Местната власт не е в състояние да се  справи, а съветското командване нехае за своеволията на червеноармейците.