Държавният департамент на САЩ: Корупцията в България е ендемична

От началото на 2020 г. има въпроси относно ангажимента на правителството да спазва договорите си, включително с американски инвеститори. Ключов фактор, който трябва да се наблюдава, ще бъде честността на тези преговори. Друга американска компания се сблъсква с продължителни регулаторни пречки в опитите си да навлезе на енергийния пазар, пише в доклад на Държавния департамент на САЩ за инвестиционния климат в България, цитиран от БГНЕС.

Много инвеститори разглеждат България като привлекателна дестинация с държавни стимули за нови инвестиции. Страната продължава да предлага една от най-евтината работна ръка в ЕС и ниски и фиксирани корпоративни такси и данъци върху доходите. Въпреки това, постоянното покачване на заплатите, значително изпреварващо темпа на растеж на производителността на труда, може постепенно да наруши това конкурентно предимство.

Пандемията от COVID-19 изпрати нанесе удар върху българската икономика, което доведе до мащабни съкращения и преизчисляване на БВП за 2020 г. от растеж от около 3 % до свиване с 3 %.

Пандемията засегна сериозно широк кръг от сектори. Българският автомобилен сектор, който е специализиран главно в производството на резервни части, пострада поради прекъсването на глобалните вериги за доставки. Силно засегнати от кризата са секторите на туризмът, транспортът, логистиката и авиацията. За разлика от тях, IТ секторът се развива сравнително добре.

Докладът отбелязва приемането на България в чакалнята на Еврозоната – ERM II, като се подчертава, че приемането на еврото би премахнало напълно валутния риск и би помогнало за намаляване на транзакционните разходи с някои от ключовите търговски партньори на страната.

Отбелязва се липсата на законови ограничения за чуждестранната собственост или контрол върху фирмите и ръста в разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси и изграждане на услуги за техническа поддръжка. IТ и бек офис аутсорсинг секторите привлякоха редица американски и европейски компании в България и много от тях създадоха глобални и регионални центрове за услуги в страната. Американските и чуждестранните инвеститори са били привлечени през последните години от автомобилния сектор.

Подчертава се, че въпреки това някои американски инвеститори са срещали значителни проблеми, като за пример са дадени двама големи американски инвеститори, които са били принудени да започнат преговори за прекратяване на дългосрочните си държавни договори. В друг случай американска компания се сблъсква с бюрократични препятствия в усилията си да се конкурира в енергийния сектор с руския държавен монопол. По-често срещаният проблем, с който се сблъскват инвеститорите, са проблеми с корупцията, върховенството на закона, често променящото се законодателство и слабото правоприлагане.

Индексът за възприятие на корупцията на Transparency International (TI) за 2018 г. поставя България на последно място сред държавите от ЕС и на 74-то място сред 180 държави.

Като цяло не съществуват ограничения за чуждестранни и местни частни субекти да създават и притежават бизнес в България. Законът за офшорните компании изброява 28 дейности (включително държавни поръчки, експлоатация на природни ресурси, управление на национални паркове, банкиране, застраховане), забранени за компании, регистрирани в офшорни зони с повече от десет процента чуждестранно участие. Отбелязва се, че този закон, обаче, позволява на тези компании да правят бизнес, ако физическите собственици на фирмата-майка са български граждани и са известни на обществеността, ако акциите се търгуват публично или ако фирмата-майка е регистрирана в държава, с която България има споразумения за избягване на двойно данъчно облагане. България няма конкретен закон или установен механизъм за проверка на отделни чуждестранни инвестиции. Една потенциална чуждестранна инвестиция може да бъде разгледана въз основа на потенциалния риск за националната сигурност или чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари. Към април 2020 г. България не е предприела конкретни действия за прилагане на директивата на ЕС от април 2019 г. за скрининг на инвестициите, се подчертава в доклада.

По отношение на малкия и среден бизнес се споменава, че България обикновено подкрепя създаването и развитието на такъв във връзка с финансираните от ЕС програми за иновации и конкурентоспособност и със специален акцент върху насърчаването на износа. Държавната Българска банка за развитие (БРР) се ангажира да подкрепя малкия и средния бизнес в България, но неотдавнашното предоставяне на кредити на големи предприятия, поставиха това под въпрос.

България е отстъпила с две места и е поставена на 61-во място (от 190 изследвани икономики в целия свят) в индекса за правене на бизнес (Doing Business) за 2020 г. на Световната банка, като е постигнала най-нисък резултат в категорията „Стартиране на нов бизнес“ (113-то място). За този резултат „вината“ е на относително големия брой административни процедури.

Като цяло регулаторната среда в България се характеризира със сложност, липса на прозрачност и произволно или слабо прилагане. Тези фактори създават стимули за корупция. Българското законодателство предвижда 38 дейности, които подлежат на лицензиране. Правилата за обществени поръчки понякога са съобразени с определени местни бизнес интереси. Законът изисква всички разпоредби да бъдат обосновани (по отношение на националната сигурност, опазването на околната среда или личните и материални права на гражданите) и изисква да бъде направен анализ на разходите и ползите на всеки предложен нормативен акт. Това изискване обаче често се пренебрегва, когато Парламентът разглежда законопроекти.

Бюджетът на страната се оценява като прозрачен и в съответствие с международните стандарти и принципи. Данните за държавния дълг са публично достъпни, но данните за дълга, натрупани от държавни компании, не са, пише в доклада.

В частта за съдебната система е записано, че приетата през 1991 г. Конституция служи като основа на правната система и създава независима съдебна власт, състояща се от съдии, прокурори и следователи.

Съдебната власт продължава да бъде една от институциите с най-малко доверие в страната, с широко разпространени твърдения за непотизъм, корупция и неправомерно политическо и бизнес влияние. Въпреки някои подобрения, най-натоварените съдилища в София продължават да страдат от сериозно изоставане, ограничени ресурси и неефективни процедури, които пречат на бързото и справедливо правораздаване, а съдебните процеси често отнемат години.

Въпреки че България разполага с адекватни средства за прилагане на имуществени и договорни права в съответствие с местното законодателство, на практика държавното управление на инвестиционни спорове е бавно и често се налага намеса от най-високо ниво. Инвеститорите смятат, че съдебната практика е непоследователна и че националното законодателство се използва за възпиране на конкуренцията от чуждестранни инвеститори.

Отделено е и внимание на Комисията за защита на конкуренцията, която има за задача да наблюдава конкуренцията на пазара и спазването на Закона за защита на конкуренцията. Приетият през 2008 г. закон има за цел да приложи правилата на ЕС, които насърчават конкуренцията. Той забранява монополите, ограничителните търговски практики, злоупотребата с пазарна власт и някои форми на нелоялна конкуренция. Монополите могат да бъдат законно установени само в конкретни категории стратегически индустрии. На практика, обаче, Законът за конкуренцията се прилага непоследователно и Комисията за защита на конкуренция е възприемана като обект на влияние, превишаваща своите правомощия.

По отношение борбата с корупцията се подчертава, че има известен напредък при справянето с дребната корупция. Широко разпространената корупция на по-високо ниво, особено при обществените поръчки и използването на средства от ЕС, продължава да бъде един от най-трудните проблеми в инвестиционния климат в България. Каналите за трафик на хора, наркотици и контрабанда допринасят за корупцията в страната. Въпреки че разполага с необходимото законодателство и специализирани институции за борба с корупцията, капацитетът разследване на правоприлагащите органи остава ограничен и властите често избират лесни за доказване дела на ниско ниво. В резултат на това България все още не е осъдила висш корумпиран служител. Има няколко случая от висок обществен интерес, като например предполагаемо източване на милиони от държавната хазна или фондове на ЕС, по-специално такива, които включват публични търгове за големи енергийни и инфраструктурни проекти. Провежданите съдебни разследвания често се възприемат като избирателни или политически мотивирани и обикновено завършват с оправдателни присъди след продължителен съдебен процес. /БГНЕС