Двойните стандарти на Борисов

Това анализира в "Дойче веле" Полина Паунова. И продължава:

През първите шест месеца от своето управление правителството, конструирано от уж дясна, проевропейска партия и квази патриотична (или иначе казано - националистическа) коалиция от три по-малки формации, доказа едно: че сглобката между тях не се дължи на нищо друго, освен на двойни стандарти, властови амбиции, зависимости и медийна симпатия, която не позволява разобличването на първите.

В първия момент, в който големите телевизии - безспорният лидер на мнение в България, изскърцаха със зъби (по Валери Симеонов), и то не особено остро, зависимостите станаха ясни и съвсем разпознаваеми за обществото. Всъщност, ако българските медии бяха реагирали така още при ЦУМ-гейт, не е ясно дали управлението щеше да се задържи на върха.
Суджукгейт, Кумгейт и Медиягейт - всички тези гейтове отвориха голямата тема за технологията на властването в България. А именно: двойният стандарт.

Още от времето на първия си кабинет Бойко Борисов гради имидж на безкомпромисен премиер. Неведнъж сме ставали свидетели на светкавично отстраняване на фигури от ГЕРБ или от правителството, чиито действия са предизвикали обществена нетърпимост.

Борисов с лека ръка остраняваше министри и депутати, а действията му бяха разказвани героично от медиите и адмирирани от обществото. В началото на третия си кабинет министър-председателят направи поредния си уж безкомпромисен ход, отстранявайки на мига народния представител Живко Мартинов, за когото се твърди, че изнудил бизнесмен за подкуп от 4 тона суджук.

Бързината на решението му почти замаза колебливостта му и неясния му подход в ситуацията, възникнала преди това около НДК, в която шефът на Двореца Мирослав Боршош бе отстранен за злоупотреби, а после върнат от самия премиер, докато накрая самият Боршош не си подаде оставката.

И ако в ситуацията със суджука премиерът с бързата си реакция успя да не се докосне до негатива, произведен от самата му партия, то случаят в Хасково с назначенията на роднини и близки на депутата Делян Добрев далеч не бе сред успешните ходове на Борисов.

Нещо повече: въпреки формално подадената оставка ГЕРБ запази поста на Добрев в парламента с аргумента, че ако сега "дадат него", то ще има и следващ. Реплика, която бе признание как се упражнява властта в България. Но не това е най-важното в създалата се ситуация.

Централният пункт бе, че с пламенната защита на бившия енергиен министър на фона на светкавичното отстраняване на Живко Мартинов, в кажи-речи еднакво скандални ситуации, Борисов призна, че безкомпромисността му е избирателна. Едни хора по-ценни от други. На едни е позволено повече, отколкото на други. Дали обяснението се крие в журналистическите разследвания, осветили десетки милиони публични средства за саниране, потънали в "наши" фирми в Хасково - можем само да гадаем.

И така веднъж осветен, двойният стандарт на Борисов се наложи отново да бъде изваден на показ: само седмица след случая в Хасково се стигна до безпрецедентната ситуация, при която двама представители на управлението - депутат и вицепремиер, заплашиха журналист в ефир заради задавани от него въпроси. А за да затвърдят властовия си авторитет, и двамата намекнаха, че предаването, в което гостуваха, е имало още един водещ, но "столчето" му е празно, тъй като бил тръгнал в определена посока.

Репликите костваха мястото на народния представител Антон Тодоров. Парламентарната група на ГЕРБ не се впусна да го брани както в случая с Добрев. А вицепремиерът Валери Симеонов така и не подаде оставка, въпреки че той самият в студиото на БНТ откри прилики между своите думи и тези на депутата от ГЕРБ. И още: Симеонов използва сайта на правителството, за да отправи ултиматум към големите медии, от които поиска извинение. Борисов отново не реагира.

С мълчанието си премиерът затвърди думите на активист на ГЕРБ, изречени в телевизионно студио: "Вие какво искате - заради една глупост (случая Симеонов) правителството да падне?".

Ето така - с избирателните си действия министър-председателят доказа нагледно, че далеч не е толкова безкомпромисен към нарушенията, колкото се опитва да се представи. Ако пък последният скандал не засягаше медиите и те не бяха длъжни да се защитят, за да запазят авторитета пред аудиторията си, те далеч нямаше да бъдат така критични - всичко това спомогна за осветяване на различния аршин, с който се мерят ценните и недотам ценни за управлението кадри.

Именно двойният стандарт е основата, на която се крепи широко прокламираната българска стабилност. На него стъпва легендата за суровите наказания за съгрешилите, която е поне половината от имиджа на Борисов. Благодарение на него бе забелязана и всепозволеността, която отдавна съществува, но по една или друга причина медиите отказваха да направят видима.

Впрочем, благодарение на двойния стандарт ще видим и края на легендата за стабилността. Която няма как да съществува дълго, след като вече е ясно това: че управлението на България се извършва заради личен властови нагон.

А цената му е показна безкомпромисност към нарушенията на "дребните" играчи и низ от компромиси, когато става дума за по-силни фигури. На същия принцип бе конструирана и онази паметна реплика от мандата на Пламен Орешарски: "Или избираме Пеевски, или правителството пада."