Четвъртък, 21 Септември 2017, 18:55
Frognews
4| 8225 |04.09.2017

Фалшивите успехи на управлението и паралелните реалности

.
България – вече почти 30 години е държавата на две паралелни реалности. Първата, е в главите на управляващите и на чиновниците, които постоянно тръбят за макроикономическа стабилност, висок икономически растеж и „победа“ над финансово-икономическата криза, измисляйки си постоянно врагове, които подриват тези постижения, най-често оправдавайки се с предходните правителства.
А втората реалност, е в джобовете на редовите граждани и балансите на фирмите от малкия и среден бизнес, които едва връзват двата края. Сливането на тези два свята поне засега не се получава, или ако това се случва то е само духовно и изразено в мерена реч, но не и материално.

Какво представлява феноменът на растежа на българската икономика?

На първо място, основният двигател на растежа от началото на годината е вътрешното потребление. То нараства с по над 4% през първите две тримесечия на годината. Експертните прогнози сочат, че водещата му роля ще се запази и през следващата година. В първите години след началото на икономическата криза този показател нарастваше главно за сметка на разходите на държавата, сега той се увеличава заради ръста на покупките на домакинствата. Повечето анализатори обясняват този ръст на потреблението (особено на стоки за дълготрайна употреба – хладилници, телевизори) с нарасналото „богатство“ на домакинствата, дължащо се на увеличените доходи поради подобряващия се пазар на труда.

 

Наистина, статистиката е безмилостна в това отношение и според нея сме по-богати и по-разточителни в покупките си! Но статистиката на растежа не дава отговор  на класическия въпрос, който съпровожда ръста на икономиката: за кого е предназначен икономическия растеж? И сериозният отговор е: за да намалее бедността и да се увеличи икономическата сигурност на редовите граждани. Уви, за обикновения данъкоплатец това остава непонятно, защото за него на икономическата сцена освен кризисни ситуации и нищета, други актьори няма. А доколкото има някакво позитивно влияние на ръста на икономиката върху бедността, то е по-скоро рефлекс на остатъчния принцип, отколкото резултат от целенасочена социално-икономическа политика. Нещо повече, растежът на потреблението на домакинствата до голяма степен се дължи на увеличените пари, които емигрантите изпращат на близките си в България. Общо за 2016 г. сънародниците ни зад граница са превели над 1,667 млрд. лв., което е с 14 млн. лв. повече, отколкото през 2015. Тенденцията продължава и през 2017 г. Така например, само за първите четири месеца на годината преводите от чужбина се увеличават с 3,9 млн. евро за периода спрямо година по-рано. Парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. Лошата новина за българския икономически растеж е, че и бедността влияе върху него, но като спирачка, което означава, че нейното нарастване ще свие и потребителското търсене, ако намалеят емигрантските пари.

 

На второ място, нарастващият български износ (6.1% на годишна база като компонент на БВП) вече не успява да компенсира засиления внос (7%), дължащ се на повишеното вътрешно търсене. Това естествено води до отрицателен нетен ефект на експорта върху растежа. Лошото е, че едва около 1/5 от българските фирми са с експортен потенциал. Останалите фирми в България извършват дейност само в сектори без експортен потенциал и представляват около 67% от икономиката на страната. Така че на този елемент на растежа трудно може да се разчита в близко бъдеще.

На трето място, ръста на българската икономика е в силна зависимост от европейските субсидии и държавни дотации. Според данните за селскостопанския сектор, който разчита на европейски субсидии и държавни дотации, премахването им ще доведе до спад с близо 1/4 на приходите създавани от един зает. Спирането на финансирането на българската икономика чрез външни заеми и без наличието на европейски субсидии, би довело до намаляване на БВП на България с около 25%. С други думи 1/4 от сегашния ни стандарт на живот е базиран на външни заеми и европейски субсидии.

 

На четвърто място, ако погледнем тренда на растежа на българската икономика се забелязва, че като цяло, от началото на 2015 г. България бележи реален темп на растеж над 3% на годишна база, но се колебае в относително тесни граници и не успява да прехвърли 3,7-3,8%. Това до голяма степен показва, че икономиката работи общо взето на потенциала си през последните две години и половина. Този потенциал не позволява по-висок растеж поради ограниченията, които са заложени най-вече по линия на човешкия капитал (неблагоприятна демографска ситуация, лоша образователно-квалификационна структура и съпътстващи ги здравни, осигурителни и пр. услуги).

 

Тоест, с други думи при така стеклите се обстоятелства няма накъде да растем!

 

На пето място, растежа е по-скоро осезаем само на макро- и нечувствителен на микроравнище. И това е разбираемо след като една голяма част от приносите за този растеж са „невидими“ за домакинствата и за по-голямата част от бизнеса, но са „необходими“ за правителствата и бюрокрацията. В един анализ на Bloomberg се посочва, че правителствата, както в богатите държави, така и в развиващите се пазари се затрудняват да постигнат темповете на растеж отпреди десетилетия, поради което спешно се търси начин за по-добро измерване на икономиката. Така например, приносът на контрабандата, търговията с наркотици и проституцията вече е включен в измерването на Брутния вътрешен продукт (БВП) на българската икономика и е около 0,2%, което е в рамките на средното за ЕС ниво, където този показател е от 0,1 до 0,3%. Секторът на културата като цяло генерира 896 млн. лв. брутна добавена стойност (БДС), или 1,01% от БВП. Нещо повече, забелязва се, че износът на книги, брошури и други печатни издания изпреварва почти два пъти вноса. Ако прибавим и други сектори на услугите ще се окаже, че „невидимия“ принос (този, който не се усеща/консумира от редовите данъкоплатци, вкл. и измервания/създавания в кабинетите на статистическите служби) може да достигне до 5% от БВП.

 

Към това трябва да прибавим и факта, че някои европейски страни може би имат специален „стимул“ техният БВП да е възможно по-висок. От една страна, този стимул е свързан с възможността по този начин да се привлече вниманието към постиженията на собствената икономическа политика, т.е. да се привлекат инвеститори, а от друга, по-високият БВП спомага и за това да не се надвишава тавана на дълга, който е зададен от ЕК и е обвързан с икономическите резултати на страната. Ако дефицитът на дадена страна трябва да остане под 3 на сто от БВП, то „разточителните“ правителства са склонни да понадуят макроикономическите резултати и да изчислят  възможно най-висок БВП. От друга страна обаче, по-високият БВП на страните от ЕС би им струвал и повече пари за солидарни вноски в европейската хазна.

 

На шесто място, не трябва да абсолютизираме „шампионските“ си резултати за ръст на БВП, защото в сравнителен план България показва по-скоро посредствено представяне, като е изпреварена по растеж от повечето страни от нейната черга - Чехия (4,5%), Полша (4,4%), Латвия (4,8%), Литва (3,9%) и Румъния. Унгария расте със същия темп като България (3,6%), а Словакия отбелязва малко по-нисък растеж (3,1%). Нещо повече, според актуализираната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ), например през 2020 г. БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност (ППС) ще остане най-ниският в ЕС, а между България и предпоследната страна членка на ЕС (Румъния) ще се класират 7 страни (сред които Мавриций, Чили, Уругвай, Антигуа и Барбуда). Неблагоприятна тенденция, особено ако се отчете факта, че в същата прогноза за 2016 г. между България и Румъния има само четири държави.

На седмо място, показателят, от който зависи бъдещият ръст на икономиката в дългосрочен план – инвестициите, няма и намек да тръгне в положителна посока. През второто тримесечие на годината те продължават да спадат с 0.9% на годишна база. Добрата новина е, че спадът е значително по-нисък спрямо предходното тримесечие (-4.6% годишно намаление). Според редица анализатори минусите са основно заради бавното стартиране на новия програмен период за еврофондовете, което на практика неглижира относителните позитиви.

 

В крайна сметка, ситуацията с икономическия ръст на българската икономика най-добре се описва от перефразирания девиз на София „Расте, но не се усеща“.

 

Петкан Илиев

за Фрог нюз


(Заглавието е на редакцията)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сотир Цацаров напът да влезе в списък на световни сатрапи 2| 8437 |21.09.2017 . Фрогоко: Хаос в МО! Ще вземат ли този месец заплати военните? 7| 6228 |21.09.2017 . Таен запис разкрива: Борисов искал 50 млн. долара от турска компания, замесен е и Цацаров 18| 15984 |20.09.2017 . Американците се намесиха: Кой ще спаси българското ВВС-пожарникар или летец? 4| 3390 |20.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах