Фрог око: В Агенция за бежанците клокочат вулкани под мнимото затишие

В медиен уют изминава пети месец, откакто Никола Казаков отново бе назначен за председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Уволнен през октомври 2013 г. за проспиване и несправяне с първата бежанска вълна, Казаков се завърна на бял кон като недоказан експерт и като доказан ревностен гербаджия, поставил подписа си под учредителния документ на партията на Борисов.
    
Едно важно уточнение: на 30 август 2013 г. в интервю пред червения официоз  г-н Казаков гордо декларира: „Готови сме да посрещнем бежанската вълна“. Само 20 дни по-късно бежанците трябваше да бъдат настанявани в ужасяващите условия, видяни не само в България, но и в целия свят, в новосъздадените бази на ДАБ във „Враждебна“ и „Военна рампа“, а после - в калта и палатките на бившите казарми в Харманли. След завръщането на поста Казаков скромно заяви, че му е гласувано доверие, защото бил „единственият експерт в България по бежанските въпроси”.
    
Но дълбоко под привидното затишие текат тектонични процеси, които скоро ще избухнат със сила, не по-малка от 7,9 по Рихтер. Процедурите за предоставяне на защита почти са спрели. Преводачите в Харманли, Пъстрогор, Баня, както и в базите на Дирекция „Миграция” на МВР в Елхово, Любимец и Враждебна (осигурени през 2014 г. от предишното ръководство на ДАБ) са напуснали, защото агенцията им дължи десетки хиляди левове. Доскоро хонорарите им бяха плащани от фондации и дарители, които отказаха да работят с Казаков.

На сайта на агенцията са публикуване данни, че през 2014 г. са взети повече от 13 700 решения. Сега решенията са в пъти по-малко. Пред телевизия „България он еър“ представители на „Независима Сирия” заявиха, че в ДАБ вече се искат от 500 до 1000 евро на човек за получаване на статут. Бежанците, които могат да си позволят такава сума, изпреварват другите, чакащи по три-четири месеца. Безпаричните кандидати за закрила се кооперират и тръсват по някой як пердах на паралиите, които са ги прередили. Побои, корупция, алкохолизъм и взаимна омраза се настаниха в центровете за търсещите закрила. Въпросът е, не трябва ли прокуратурата да се самосезира, след като става въпрос за престъпления в размер на милиони евро?  

Бежанци в Харманли, възмутени от действията и „политиката” на ДАБ, през миналата седмица направиха жива верига и не допуснаха  Н. Казаков да влезе в административната сграда. Командировката на председателя, оповестена като „проверка” на най-големия център за настаняване на бежанци в България, безславно пропада. Недоволството на бежанците ескалира и от забавените процедури, и от липсата на медицински лица в най-големия и опасен при епидемии център. В момента повече от 2 000 души в Харманли нямат нито един лекар при наличие на въшки, краста и вирусни заболявания сред деца и възрастни. Къде ли е сега главният републикански епидемиолог д-р Ангел Кунчев, който миналата година се канеше да затвори целия център, защото нямал развърната медицинска служба?

Провали се още едно изхвърляне на Н. Казаков: шумно рекламираният вечерен час за бежанците така и не бе въведен за спазване. При последния инцидент, отново в Харманли, неколцина бежанци пиха и се веселиха до три часа сутринта, след което продължават дискотеката с ръкопашен бой и танц с ножове.

Новият стар „ръководител”  Казаков доказа, че нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил. Видимо несъобразил се с препоръката на премиера „да се сработи с колегите в течение на месец”, той е разбрал сработването като тотално изхвърляне от всички центрове на доскорошните им ръководители. Успя да прогони десетки читави директори на дирекции, началници на отдели, експерти и специалисти с езици и с дългогодишен стаж в агенцията. Казаков иска нещо повече от способности и усърден труд: лична преданост и липса на каквато и да било връзка с предишния шеф на агенцията Николай Чирпанлиев. Явно Казаков страда от тежките комплекси на армейски тиловак, завършил някога най-лесната специалност във военното училище и десетилетия правил метани пред началници с големи пагони. Днес, яхнал коня на шеф, Казаков се притеснява и от от скромните си познания в областта на убежището, и от авторитета и симпатиите, които предшественикът му си извоюва сред колегите само за година и три месеца.

В Харманли клокочи бунт срещу новия стар шеф на центъра, когото Казаков неправомерно възстановява. След проверка през март 2014 г. Николай Малинов е снет от длъжност по доклад от началника на областната дирекция на МВР в Хасково. Срещу него започва и прокурорска проверка, понеже без разрешение от ръководството на ДАБ е продал за вторични суровини метални врати и огради, собственост на Министерството на отбраната и Областната управа на Хасково. Въпросът е на какво основание районната прокуратура в Харманли прекратява преписката, независимо от безусловните доказателства, предоставени от директора на ОПУ на МВР Хасково?

След връщането на Казаков в Харманли е командирован заместник-председателят на ДАБ о. з. генерал-майор Васил Върбанов, който пристига, за да „оправи” нещата. Наистина ги оправя, понеже  Малинов е и председател на Общинския съвет на ГЕРБ в Харманли. „Гарван гарвану...” Малинов връща на работа други служители, уволнени от Чирпанлиев за некадърност или за рушветчийство. Но те междувременно взели, че станали гербаджии, та парашутът им бързо се отваря.

С решение от 21 януари 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията глобява Държавната агенция за бежанците с 16 000 лв. за некомпетентно прилагане на Закона за обществени поръчки (ЗОП). Делото на комисията е с изходящ № УВО 11/1207-2014 и е заведено след обжалване от фирма „Панда”. Виновници за глобата са заместник-председателят на ДАБ о. з. генерал-майор Васил Върбанов, шефът на дирекция о. з. полк. Пламен Маринов, началникът на отдел о. з полковник Николай Керелски и служителката Мая Бошнакова. Главна заслуга за нескопосната организация на конкурса принадлежи на началничката на отдел Людмила Александрова. Дали действията на служебните лица са били плод на некомпетентност или на престъпен умисъл, вероятно ще разберем скоро.

Още през първата седмица след назначаването си Казаков започва разправа с неугодните. Едно от първите уволнения е на заместник-председателя по процедурата за предоставяне на закрила Антон Митков, който има 14-годишен стаж в агентцията и е преминал през цялата експертна верига от регистратор и интервюист до началник на отдел в най-големия регистрационно-приемателен център.

После кадровиците правят неуспешен опит да връчат заповед за уволнение без предизвестие на директора на дирекция „Финансово-счетоводни дейности” Лъчезар Иванчев, направил чудеса, за да върже бюджета на агенцията и да разпредели средствата, постъпващи от Европейския съюз. Но Иванчев вече е в болнични и им предава кодираното съобщение ДГД. „Грехът” на Иванчев бил, че отказал да подпише документ за командировъчни в размер на над 200 евро на ден за фаворита на Казаков и шеф на международната дирекция о. з. полковник Иван Миланов.

От 2010 до 2013 г. Миланов често пътува в чужбина заедно с Казаков, като играе ролята на преводач, чичероне и носач на куфари. Въпреки познанията по английски на Миланов, двамата неведнъж „изпускат” самолетите си на международни летища и са принудени да остават по ден-два в приятни за пребиваване западноевропейски градове. За сметка на агенцията, разбира се.

Уволнен е и директорът на регистрационно-приемателния център в с. Баня, Новозагорско, Милен Лаптев. Само час преди да му бъде връчена заповедта за уволнение, Лаптев е посетен от представителя на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България Роланд Вейл, който дава висока оценка за работата на центъра,  приютил десетки непълнолетни деца без родители. На мястото на Лаптев отново е назначен бившият директор Димитър Захариев, уволнен поради липса на образователен ценз. Захариев е учил 3 години в Пловдивския университет, поради което не притежава образователната степен „магистър” и няма право да заеме директорската длъжност. Новият стар шеф е разследван от ДАНС по сигнали за корупция, подадени от Българския хелзинкски комитет (БХК), ВКБООН и неправителствени организации. Но съпругата на  Захариев е депутат от ГЕРБ, което автоматично снема подозренията.

Уволнените служители, получили нескопосни заповеди за прекратяване на договорите, съдят ДАБ за неправомерно уволнение и за неизплатени премии. Заповедите на уволнените са христоматиен пример за некоректно и незаконосъобразно отношение на работодател към добросъвестен служител. Уволнените не получават нито ден предизвестие; уволнението им важи от днес за утре, а на жигосания служител не са отпуснати никакви обезщетения, предвидени в трудовото законодателство. Според юристи, запознали се със „законотворчеството” в ДАБ, тези заповеди ще бъдат оборени в съда и агенцията за кой ли път ще трябва да плаща обезщетения на бивши служители.

Гротесков и отблъскващ е начинът, по който „погребални” тройки от предани на Казаков лица връчват заповедите за уволнение. В 16.55 ч., пет минути преди края на работното време, тройката влиза при нищо неподозиращата жертва и я притиска доброзорно да сложи подпис в графата „получих заповедта”. Този маньовър, достоен за генерал-фелдмаршал Гудериан, предвижда уволненият да няма време да пусне оплакване срещу незаконосъобразната заповед (поради затваряне на деловодството). Казаков и хранените му хора бързат да изгонят подозрителните служители, а после други ще се оправят със съдебните им искове.

Най-често погребалната тричленка се оглавява от запасния тиловак Васил Върбанов, назначен за заместник-председател по времето на Н. Чирпанлиев. С протекцията на Михо Михов, бивш съветник на президента Първанов и сегашен председател на Комисията по отбрана в Народното събрание, Върбанов се опитва да презапише през втория мандат на Казаков, вместо да се оттегли с достойнство.

Вторият член на тройката е представителят на «младежката» организация на ГЕРБ, 70-годишният о. з. полковник Кирил Дуков, наричан още „булевард „Дондуков”. Дуков, служил в Народната армия още по време на Априлския пленум, сменя четвърти председател от общо петимата, изредили се след създаването на агенцията през 1991 г. Сегашният му кадем се казва Снежана Дукова, депутат от ГЕРБ, прочула се с патетичната ода в прослава на Вожда Б. Борисов. През 2010 г. г-жа Дукова произнесе одата от парламентарната трибуна. С такава съпруга и с такава експертиза полк. Дуков има перспектива за оцеляване поне още петилетка.

Третата фигура е не по-малко одиозна. Главният юрисконсулт Калина Попянева познава и прилага само един закон от дълбоката джунгла на българското законодателство – ЗУБ (Закон за убежището и бежанците), но понякога допуска грешки и в боравенето с него. През септември 2014 г. поради пропуски на юридическия екип на ДАБ тогавашният шеф Н. Чирпанлиев решава да уволни Попянева, но за нея се застъпва ръководството на БСП в Търговище с „аргумента”, че тя била предан член на организацията. Днес младата социалистка вече се е преквалифицирала в поклонничка на ГЕРБ,  каквато явно е била и при предишния мандат на Б. Борисов.

Казаков неведнъж се опитва да играе и ролята на добро ченге, като предоставя маската на лошото на фаворитката от предишния си мандат Даниела Стайкова, сега неправомерно назначена за директор на дирекция „Административно обслужване”. Стайкова нито ден не е била на ръководна длъжност в държавната администрация и следователно няма необходимия стаж и служебен опит да ръководи дирекция. Тя още преди освобождаването на Чирпанлиев е информирала, че е изготвила списъци за чистка в ДАБ след завръщането си в агенцията. „Е, по-яростен и злостен реваншизъм не може да има“, възкликват напуснали служители. Оказва се, че може, защото Стайкова постоянно тормози подчинените, работили с бившия шеф. Освен че няма как да разбира от право, както и от деловодство, г-жа Стайкова не владее и чужди езици, но редовно участва в почти всички задгранични командировки на председателя. Разбира се, в делегацията задължително е включван преводач, а от кумова срама – и г-ца Попянева. Цел на командировките в Рим, Берлин и Цюрих е обмяна на опит по процедурата, с което и двете дами нямат нищо общо.

Явно Стойкова е изключително ценен съветник за Казаков, защото двамата са изхарчили стотици левове на данъкоплатеца през 2013 г., обикаляйки страната месеци наред, за да определят къде да бъде създаден нов център. Накрая Чирпанлиев решава проблема с една командировка до Харманли. В началото на 2015 г. схемата се повтаря: за смях на колеги и на подчинени двамата отново обикалят Родината, за да търсят място за нови центрове.

Кой знае защо Казаков и подчинените му се държат като реститути, които за кратко са били лишени от собственост и сега вторично са влезли във владение на агенцията. Вместо да консолидира енергията на специалисти, на служители и на НПО, екипът на Н. Казаков II дълбае пропасти между звената и хората в ДАБ. Повторното му назначаване се оказа груба кадрова грешка на министър-председателя.

„Сбъднаха се най-страшните ми кошмари. Атмосферата напомня хибрид между Гестапо и КГБ. За всяко излизане – обяснителна записка. За три минути закъснение – обяснителна записка. За забутан или забавен документ – обяснителна записка. Преди Нова година се шегувахме, че каквото и лошо да се случи в агенцията, времената на Казаков и на прислугата му никога няма да се върнат», споделя експерт, подал молба за напускане. Както казват оптимистите, винаги може да стане по-лошо..

Дългогодишни служители, на които остават броени години до пенсия, си мерят кръвното и качват дозата на хапчетата за хипертония. Други тихичко си търсят нова работа.

Само че засега няма друга държавна или частна агенция за бежанците.

Данаил Буров