Бусът ни набира скорост по тесния асфалтиран път нагоре към едно от селата. На един от завоите се разминаваме с възпълен младеж на моторетка, на който каската стои като гребен на петел. Чудим се какъв е този дебеланко. Дали пък не е от ловците на бежанци?

Съмненията се засилват, когато след два завоя срещаме пет-шест момчурляка, пак с мотори, готови да ни спрат и проверят. Гледаме се, прецениха май, че не сме от "контингента" и ни изпроводиха със строги погледи. Май и тук вече е модно да си от "ловците на бежанци".

В района на Калотина и селата наоколо от месеци не е безопасно. Трафиканти може и да не срещнеш, както и бежанци, но гората по граниата е пълна с празни бирени шишета и такива от минерална вода, опаковки от салами и консервени кутии. А тук не е нито парк Витоша, нито Пирин край Банско, за да са от туристи. Млад виладжия ни разказва, че преди дни намерил около дъбова гора раница и голям нож. Местен мъж пък попаднал на мобилен телефон най-ново поколение. "Гората е нашарена от джунджурии и дрехи, но бежанци рядко виждаме", уверява ни той.

На връщане се разминаваме с джип на гранична полиция, а по-надолу виждаме и друг, прикрит в храстите. В кафенето долу се опитваме да разприказваме един от местните трафиканти, но той мълчи като партизанин, не предава интереса си. Местните хора обаче знаят, че "бизнеса" с бежанци и мигранти не е спирал.

Премиерът  Борисов може малко да е преувеличил бройката на заловените. Защото с няколко джипа на Гранична полиция едва ли е по силите да се заловят толкова. Дори и с помощта на т.нар. доброволни отряди.