Големите чуждестранни инвеститори на ГЕРБ – много думи и малко действия

През 2016 г. Бойко Борисов се снима в един от бързите влакове в Китай и тогава се роди новината, че ще бъде строена влакова линия между Берлин и Пекин, която, видите ли, ще преминава през България. Не само това, според правителствените съобщение Пекин тогава е заявил желание да придобие индустриалната зона във Ведраре (Карлово), която е наскоро създадена от държавата и е готов да финансира и реализира пробив на тунел между Троян и с. Христо Даново, за да свърже железопътните пръстени на Северна и Южна България. Тунелът, който се изгражда под Шипка с пари на ЕС е само за шосеен транспорт, а е известна и практиката на Китай да инвестира самостоятелно и да завършва от А до Я своите проекти.

Едва ли някой ще бъде изненадан, че повече за тези проекти не се чу.

А помните ли, че от 2012 г. България трябваше да се превърне в основен износител на овце за Катар. По тогавашни оценки трябваше да бъдат изнесени милиони животни и да генерира огромни печалби. Въпреки уверението от страна на властите за постигнати договорки с катарските власти обаче до такъв износ така и не се стигна. Дори напротив, през 2015 г. България връща 300 млн. евро на Катар, които стояли на депозит за тази дейност, която така и не се осъществила.

А азербайджанският газ? Дойде ли? В началото на годината останахме с впечатление, че едва ли не веднага след срещата между Борисов и президента Алиев започва газифицирането на България чрез държавната компания СОКАР, забележете, за тяхна сметка. България трябваше да стане газов рай на Балканите? И затова рязко спря да се говори.

С оглед на изброеното дотук – скептицизмът към приказките за китайските ядрени инвеститори е напълно логичен.