Проучване на ”Тренд”: Терористичните атентати, радикалният ислям и бежанците- големите заплахи за българите

Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани  чрез лични стандартизирани интервюта в периода между 2 и 11 юли 2016 г. Проучването е независимо от външно финансиране.
Теренът е реализиран непосредствено преди трагичните събития в Ница и опитът за военен преврат в Турция.

Правим уточнението, че геополитическите нагласи трудно могат да бъдат константа в изключително динамичната геополитическа среда.

Ето какви са процентите на заявилите се, което считат  за заплаха.

    Терористични атентати 85%
    Радикалният ислям 84%
    Бежанска криза 82%
    Нова глобална икономическа криза 79%
    Турско влияние 66%
    Ново противопоставяне между САЩ и Русия 51%
    Руска агресия 26%

 Изследването е проведено между 2 и 11 юли и е независимо от външно финансиране. Теренът е реализиран непосредствено преди трагичните събития в Ница и опитът за военен преврат в Турция. Правим уточнението, че геополитическите нагласи трудно могат да бъдат константа в изключително динамичната геополитическа среда. Изброихме редица потенциални заплахи, като помолихме респондентите да определят доколко всяка една от тях е заплаха или не е заплаха за България. Като най-сериозни пред страната ни се нареждат терористичните атентати, радикалният ислям и бежанска криза. За всяка една от изброените около 85% от пълнолетните български граждани посочват, че е заплаха за България. И трите до голяма степен са свързани с нарастващите в последните години страхове свързани с проблемите около Близкия изток.

Притесненията от нова глобална икономическа криза са налице. Близо 80% от всички запитани оценяват като заплаха евентуална нова световна криза свързана с икономиката.  Слабото икономическо възстановяване в Европа, санкциите срещу Русия, както и новините около „Брекзит“ логично допринасят за страха от икономически проблеми.

Историческа обусловеност, както и събитията от началото на годината свързани с ДПС, и тиражираните в публичното пространство опасения за намеса на Турция във вътрешните работи на България, вероятно оказват влияние за това около две трети от българите да смятат турското влияние в страната ни като заплаха.

Малко над половината от анкетираните виждат в едно ново противопоставяне между САЩ и Русия заплаха за България. Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно е причината само една четвърт от всички да смятат евентуална руска агресия за заплаха. Демографската разбивка по този въпрос сочи, че по-възрастните респонденти смятат в по-малка степен руската агресия като заплаха за България.

Изследователски център „Тренд“ тества и отношението на пълнолетните български граждани към различни държави и организации.




Най-сериозни симпатии сред българите събира Германия, като 65% от всички изразяват по-скоро положително отношение към тази страна, а само 6% изразяват по-скоро отрицателно мнение. Исторически предопределените русофилски настроения личат и при отношението към Русия, като 60% изразяват по-скоро положително отношение към страната. Демографската разбивка на този въпрос сочи, че симпатиите доминират най-вече сред по-възрастните групи и симпатизантите на БСП.

По-скоро положително (35%) е и отношението към САЩ. 30% са на обратното мнение и близо толкова не могат да определят отношението си.

Отдалечеността на Китай от страната ни, както и липсата на дълбоки връзки с азиатската държава е основната причина 43% от всички запитани да не изразяват категорично мнение, посочвайки, че отношението им към най-многолюдната държава в света е нито положително и нито отрицателно. Въпреки това симпатиите (31%) имат превес над антипатиите (14%).

Отново исторически са и причините за подчертано негативните нагласи към Турция, като близо половината от запитаните декларират по-скоро отрицателно отношение, а само една пета изразяват положително отношение към съседката ни.

Въпреки множеството проблеми и кризи, които сполетяха Европейския съюз, високите стойности на положително отношение към него се запазват (68%), като само една десета са на обратното мнение.

Положителното отношение (44%) към НАТО има превес над отрицателното (19%), като тук се проявяват по-нюансирани нагласи, в сравнение с ЕС по различни демографски критерии.

Близо десетилетие след присъединяването на България в Европейския съюз тествахме твърдение дали страната ни по-скоро печели от членството си в съюза или по-скоро губи. Възможността за свободно пътуване, достъпният пазар на труда в страните от ЕС, както и усвояването на еврофондове са основните причини българите да смятат, че страната ни по-скоро печели (60%), отколкото губи (22%) от членството си в ЕС.

България е вече почти 10 години член на Европейския съюз. Кое от следните две твърдения е по-близко до Вашето мнение?