Докладът прави верни констатации на проблемите в България.  Прави крачка напред в чисто юридически анализ на онези институционални предпоставки, които позволяват в България да съществува не просто корупция, а системна корупция като управленски модел. И от тази гледна точка докладът представлява стъпка напред в осъзнаване на институционално ниво на проблема в България.  

Докладът още в началото подчертава липсата на борба с корупцията. И ключовият проблем, който поставят протестите и демократичната общност е, че главният прокурор е безотчетен. И тук не става въпрос за липсата на възможност да му се търси наказателна отговорност т. е да бъде разследван, когато извърши престъпление. Тук става дума за това, че главният прокурор не се отчита за това как прилага националната наказателна политика. Това е и структурният проблем по отношение на прокуратурата, за който трябва да се търси решение. 

Другата важна констатация в доклада е по отношение на ВСС. За първи път се констатира, че в настоящият си състав ВСС е непригоден да защитава независимостта на съда в България. Че ВСС е структуриран по начин, който е елемент от възможността на главния прокурор да упражнява пълен контрол върху всички прокурори надолу по йерархията и да не дава отчет за дейността си на никого. 

Важни са констатациите по отношение на свободата на медиите. Те са фундаментално нов елемент от опита на ЕС да гарантира базовите възможности за свобода и демокрация в страните-членки.