Христо Иванов: Има заплаха за Шенген и европейското финансиране заради решението на Конституционния съд

Вчера Конституционният съд сложи точка на съдебната реформа, като отмени ключовите промените в основния закон, свързани с разделянето на съдебния съвет, различното разпределение и избор в отделните квоти за колегиите му, ограничаването на правомощията на главния прокурор, намаляването на мандата му, както и този на съдебния съвет. За противоконституционни са обявени и текстовете, с които се урежда необходимост от квалифицирано мнозинство от две трети за избор на членове на регулаторите. В сила обаче остават промените, ограничаващи правомощията на президента при формирането на служебно правителство.

"С решението си вчера конституционните съдии казват, че на президента може да му се отнемат правомощия, но не и на главния прокурор. В България има модел, който е безпрецедентен и който Конституционният съд обяви за елемент на нашето държавно устройство. Съдът каза, че България е прокурорска република и най-накрая това нещо беше признато", каза още Иванов.

"Ако тези промени не пречеха, нямаше да бъдат отменени. Отмяната им е доказателството колко проблеми има в съдебната власт. Привеждането на съда към структурна независимост беше отменено, за да се запази безконтролността на главния прокурор и неговото всевластие. Централизираната и безконтролна прокуратура трябваше да бъде запазена на цената на всичко", допълни Иванов.

Той изказа мнение, че решението на Конституционния съд е първа стъпка от един план, по който ще работи Висшият съдебен съвет (ВСС). По думите му кадровиците във ВСС ще започнат процедура по избор на нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд. Според Иванов настоящият изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов имал амбиции да продължи да изпълнява тази длъжност или да стане конституционен съдия, но това нямало да стане.

Той уточни, че изходът от ситуацията е свикване на Велико народно събрание, "но е много рисковано, защото може да промени много неща".