Христо Иванов: Прокуратурата има нужда от нов организационен модел

Оценяваме доклада на Европейската комисия (ЕК) като обективен и като важна поредна стъпка в партньорството между страната ни и ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Той очертава коректно множеството области на проблеми и отсъстващ напредък. Страната ни продължава да изостава от стандартите на ЕС в областта на правосъдието, върховенството на закона, защитата правата на човека и установяването на свободно от корупция управление. Резултатите от Евробарометър убедително доказват, че тази достойна за съжаление оценка се споделя не само от ЕК, но и от цялото българско общество.

Сред малкото позитивни наблюдения, особено ценим констатацията, че правителството е започнало да нарича проблемите с техните имена и в лицето на актуализираната Стратегия за съдебна реформа има детайлен план за излизане от така подробно описаната в доклада стагнация.

Този доклад може да бъде единствено повод за сериозен размисъл и преоценка на досегашни политики и практики от всички институции, имащи отношение към правосъдието и борбата с престъпността и корупцията. Важно е неговият тон на въздържание от по-обхватни обобщения да бъде разбран правилно: той ни най-малко не е повод за самоуспокоение. Напротив, става дума за кредит на доверие, който партньорите ни от ЕС, а и собственото ни общество, „отпускат” при много кратък срок и висока политическа лихва. Трябва да разбираме ясно, че във времето до следващия устен доклад на ЕК до Съвета на ЕС през лятото на 2015 г. ние трябва, при пълна мобилизация, да реализираме съществени реформи както на конкретни институции, нормативни актове и политики, така и изобщо в поведението на отделните носители на политически и административни отговорности.

Областите, в които трябва приоритетно да съсредоточим усилията си в този период са конкретизирани в доклада:

•           Реорганизация на ВСС, включително чрез конституционни промени, така че да бъде в състояние да осигурява добро управление и да се ползва с доверието на магистратите и обществото;

•           Вдъхване на нов живот и засилване на Инспектората към ВСС;

•           Пристъпване към реализация на заявката за въвеждане на нов организационен модел на прокуратурата и усъвършенстване на нормативната база за работата ѝ;

•           Изменения в ЗСВ, които да решат наболелите проблеми в области като кариерното развитие, интегритета, натовареността и мотивацията на магистратите;

•           Създаване на автономни и ефективни органи за борба срещу корупцията по високите етажи на властта чрез създаване на обновена институционална рамка за деклариране и задълбочена проверка на имущество и конфликт на интереси и на специализирана институция за разследване на корупцията в държавното управление.

Реализацията на тези пет приоритета на свой ред зависи от най-сериозното предизвикателство, което докладът отправя към нас: промяната в политическата ни култура.