К. Кеворкян: Недялко измисли връзка между Цв. Бориславова и бизнесмена Кр. Дачев

Атакува и издателите на „Шоу”, които дадоха гласност на аферата. Предоставяме възможност на Кеворкян да продължи темата.


Как да наричаме едно човече, което изоставя най-близкия си човек в калта?
Надявам се сами да си отговорите на този въпрос.

Това е „издателят” Недялко Недялков. Независимо, че е разследван за измама и кражба на интелектуална собственост, той продължава да сипе лъжи!

В миналия брой на „Шоу” изредих фактите и обясних историята повече от ясно. Но на него изглежда всичко трябва да бъде повтаряно по два пъти.

Издал е няколко книги без договор и в неизвестно какъв тираж – тоест, откраднал е интелектуална собственост, измамил е авторите им и не им е платил по надлежния ред – с фактура или хонорарна сметка.
Разказах всичко това и реших, че то е напълно разбираемо дори за един селски идиот. Но с това човече не може да се разговаря нормално, с факти.И то започна поредната си мръсна война, понеже има под ръка клеветническите си вестници.
Откраднал книги, издал ги в нарушение на законите – и, представете си, каква мерзост, изоставил дори жена си в калта!!!
И прави нещо напълно недопустимо – прикрива се зад нея.
Циврил в някакво вестниче: жена му казвала, че трябва да подпише договор с мен, пък той й казал не знам какво си. Ами послушай я, бе, подпиши договор, уреди всичко, както го правят нормалните хора, не се крий и не хитрувай, не лъжи данъчните.

Не си спомням съпругата на това човече, никога не съм разговарял с нея по делови въпроси. Не знам как изглежда – вероятно е кротко и симпатично момиче, но сега е в калта, понеже тъкмо съпругът й я е завлякъл там.
Оказва се, че тя - заедно с някакъв друг човек, който дори не знам как се нарича – били формални „собственици” на въпросното издателство „Милениум”, което издаде двете ми книги. Те са играли ролята на параван пред нашия храбрец.
Никога - по онова време - не съм си представял дори, че това издателство има друг собственик или управител, освен въпросния Недялко. Той така чорбаджийски се разпореждаше с всичко, така важничеше, макар и с известна комичност, че си казах накрая – какво пък, може и да изглежда като нищо и никакъв човек, но прехода извади на повърхността всякакви хора. Защо пък и този тип да не е собственик на издателство, а е възможно и да е честен, ехе.
Той се разпореждаше – само той и единствено той, по време на цялата срамна афера. Той приказваше големи приказки, той ми искаше интервюта - и би целунал дори задника ми, ако бях по-податлив към подобни ласкателства. Но не съм. Понеже горкият сиротник не знае какви приятелства съм имал и имам, как съм другарувал и другарувам с най-читавите хора в тази държава, какви любезности съм получавал от тях през годините. Един човек като него това никога няма да го има и да го разбере.

Той разбира обаче – така се оказва сега – от измами. Мами автори и сипе мръсотии в някакво си вестниче.
Краде книгите на Кеворкян. Краде книгата на Антон Стефанов. Както се оказва, преди време мами и проф. Христо Мермерски.

Горкият професор лично ми се обади, че същото това човече Недялко го е измамил и него - и на него му крил тиражите, и на него му предлагал пари на ръка, а сетне отказвал да му издаде съответните документи. И когато Мермерски не приел – оня го изгонил и прекратил всякакви отношения с него.
Познатият сценарий.
Издал поредица от 6 книги на професора, сам настоявал те да са по 15 хиляди копия – общо 90 хиляди, при цена от 6 лева на книга. Обещал на автора 33 % от получената сума от продажбите. Сами можете да изчислите за какви пари става дума. Сетне му подхвърлил 20 хиляди лева – с някаква хвърчаща разписка, отказал да му издаде фактура - и се покрил.
Срещнете се с проф. Мермерски, чуйте го, за да схванете до къде е проникнала престъпността у нас. Как фирми, на които никой не обръща внимание, са се превърнали в ръцете на хора като нашето човече Недялко в машина за правене на нечисти пари.

Да се върнем към последната му измама.
Според законите на страната, виновна може да се окаже клетата му съпруга. Горкото момиче.
Ей, човече, защо се криеш зад гърба на жена си, защо дращиш мръсотии в някакво вестниче, защо не излезеш отпред, като мъж - поне веднъж в живота си на добре охранен продавач на клевети и лъжи, с които мърсиш обществения въздух от години. Бъди мъж, макар това да е трудно– и кажи на разследващите: аз излъгах, аз откраднах, аз измамих! Жена ми, и който и да е друг, нямат нищо общо с тази мръсотия!
Никога няма да го направи.

Пак сипе нови и нови лъжи, като бяга панически от фактите. И само не се сеща да каже – оставете клетата ми жена на мира, тя няма нищо общо.
Не го прави – и няма и да го направи, помнете ми думата. За нищо на света.
Предишната седмица го нарекох Доносник 100 карата. Сега ще го нарека Лъжец 100 карата.
Лъже бедните си читатели - вероятно все възрастни хора, нали вестничето му е афиширано като пенсионерско - без никакви задръжки.

Например, мръсничко намекнал, че съм прекратил сътрудничеството си с вестник „Труд”, и съм „изпаднал” до нивото на „Шоу”. И добавил някакви гнусотии за колеги от този вестник, макар че се е учил на занаят от тях. Всеки нормален човек ще види, и е видял с очите си, че пак лъже. Но той го написва, понеже така е устроен, гласчето му е нагласено да пее фалшиво. Всеки може да влезе в сайта на „Труд” и да види, че дописките – както сам аз нарекох коментарите си – много често са най-четените публикации на вестника и най-коментираните, и то от месеци насам. Редовно се четат от над 10 хиляди души, нещо което ги прави едно от най-търсените неща в мрежата, и аз съм благодарен за това. Но за човечета, като въпросното, фактите са нищо.
То нарича тези дописки „доноси” – той, който се храни с доноси, клевети и миризливи преувеличения. Ще ми бъде интересно да видя, как ще докаже това си твърдение в съда. Там ще се изправи пред хора, които са от съвсем друго измерение.
Принуден съм да дам още примери, макар че това ще ни принизи до него самия, а той е много, много ниско.
Не бил измамник ли?

Макар да ми е гнусно – да започнем с един дребен пример.
На премиерата на една от книгите ми бяха и Цветелина Бориславова и бизнесменът Красимир Дачев - бяха дошли по отделно да уважат усилията ми. Откъде да знаят, че от някъде ги дебне човечето, дето се храни единствено със сплетни.
И какво мислите, че пусна във вестника си доносникът? Ето това: „Бойко и Цветелина са разделени”, „Банкерката се прегръща смело на парти с милионер”, и пр.
Представяте ли си какъв измамник!

Този човек и библията да издаде, сигурно пак ще направи някоя мерзост.
Няма как, това е в природата му.
Горният пример не е ли патологично стъкмяване, патологично лъгане – какво друго е?
Измислиците са неговата стихия, това е неизбежно, когато продаваш непрекъснато фантасмагории. Например, от една страна твърди, че е издал книгите ми в около 5 хиляди тираж – това го казва и печатницата, ако може да й се вярва, - което би означавало авторът да получи някъде около 6 хиляди лева, напълно прилична сума. Сетне обаче безсрамно лъже, че е изплатил фантастичните 40 хиляди лева! Което може да се случи, само ако е излъгал поне 6 пъти за размера на тиража! Това е той, не може да живее без измами. Дори в една проста сделка, той си остава техен пленник.
И сега доносникът Недялко пищи, че трябвало да декларирам 40 хиляди лева!?
Представяте ли си този идиотизъм! И на какво основание, доноснико? Защо не 140 хиляди, или 440 хиляди например? На какво основание – на честната ти дума ли? Че тя е толкова сигурна, колкото са и лъжите, които продаваш от години.
Това обаче не му е попречило да калкулира в някакво вестниче, като ощипана мома, „обидите”, които съм му отправил, ах, горкото човече. Чинно ги изредил, само дето не е казал, кое не е вярно. Представям си, какъв потрес е изживял – понеже е свикнал от години безнаказано да фантазира пошлости. Калкулира неприятните за него истини, но и за миг не се замисля за клеветите и доносите, които продава.
Докато възхваляваше псевдо-мутрата и псевдо-писател Георги Стоев, доносникът Недялко не се поколеба да напише за Виктор Пасков, че е алкохолик и бездарен завистник, който дори да бъде убит, няма да стигне тиражите на Георги Стоев - личният измамник на нашето човече.
Виктор Пасков – бездарен завистник!

Човечето отделя от години специално внимание на духовните ни първенци – в смисъл, че поощрява и допуска сладострастно да бъдат обругавани във вестниците му.
Какъв да го наречеш, освен мазен измамник, когато без всякакви доказателства публикува измислицата, че президентът на страната е любовник на известна певица?
Защо не напишеш пак, че Първанов е прелюбодеец, храбрецо?

Премиер бил изоставил майка си. Голяма естрадна звезда била причина за смъртта на приятеля си. Известен продуцент псувал патриарха - казвал, че му е време да мре. Партиен лидер онанирал публично. Телевизионна водеща била любовница на мафиотски бос. Известна певица била предлагана в секскаталог. Бареков бил рушветчия - същият, с когото сега са дупе и гащи, освен това бил и лъжец. Виден бизнесмен бил убиецът на Павлов и Луканов… - това е нищожна част от издателската продукция на доносника Недялко.
Спестявам имената на повечето от тия хора, но това е елитът на страната. Излишно е да се уточнява, че всичко изредено са калташки лъжи.
Известен актьор се срамувал от жена си. Евродепутат бил наркоман. Певица „лапнала” 100 бона – за тоя тип парите са нищо. Именит актьор щял да бъде изгонен от сина си в старчески дом. Друг любимец на публиката уредил незаконно огромна сума пари на свой родственик. Един от най-харесваните водещи бил правил опит да се самоубие. Друг пък бил изнасилен в казармата. А пък Лили имала внуче…
Отново и отново лъжи. Тези мръсотии са истинските доноси, а не друго. Ако всички тези хора дойдат в съда, нашето човече няма да си намери място под слънцето.
Това не е ли клеветничество? Не е ли неописуема аморалност?
Това не е само срамен „бизнес” - при нашето човече всичко е доведено до крайност, то е роб на изпепеляващата си завист – защо другите, а не аз.

Всичко е грозно, огрубено, преиначено, изтрещяло от подлост. Край нямат простотиите, те сякаш му доставят перверзно удоволствие. Ако трябва да направят паметник на човека, омърсил с изданията си нравите ни, това ще е неговият.
И причината за всичко това е проста: че не е като тях – успелите, харесваните, - и никога няма да бъде.
И сега плаче, че съм го нарекъл аморално същество? А какво е, когато е преяло от тлъсти лъжи и доноси като горните.
Не е ли жалко джудже, което иска да обругае всичко и всеки. Българският език никога не е достигал падение, като онова в неговите издания.
Сега пищял – и това ми казаха, - че съм го нарекъл „личен теляк” на Алексей Петров. А кой пишеше панегерици за него, и стихове му посвещаваше, кой?
То е все едно някой да напише и публикува поема за добродетелността на Ал Капоне. Мислимо ли е това в една нормална държава?

Изглежда, необузданият му страх го кара да навлиза все по-дълбоко в калта. Да набеждава отново и отново в престъпления, да говори недоказуеми и вече направо налудни неща, да бълнува за някакви пари, и пр.
Бил плащал пари за премиерите на книгите ми – да, де, както прави всеки издател, аз също платих нещо. Нали и той най-после трябва да попадне в общество, макар че и тогава стоя в един ъгъл, и когато никой не му обърна внимание, кротко си тръгна. И добре че не го познаха – понеже немалка част от знаменитите хора там са били герои на неговите посегателства.

А пък веднъж рече, докато пак ръсеше лъжите си, че на коктейла бил и Алексей, и аз дори съм се ръкувал с него. Ами, да, какво да направя, да го изгоня ли. Тогава аз и с човечето Недялко съм се ръкувал сигурно, откъде да знам, какво ще последва. Човек всичко може да направи, когато е заобиколен от 500 – 600 души. Но тогава човечето беше много лъстиво, много любезно, още не се кокошинеше, което в неговия случай е доста забавно.
В една от книгите на любимия му „автор” Георги Стоев, издадена и стръвно хвалена от нашето човече, беше описана невъзможно срамна сценка - виден гангстерски бос прави фелацио на един от най-известните държавни дейци от близкото ни минало. Представяте ли си каква мръсотия е това! И това беше изтърпяно обаче, по дяволите!
И що за покварен ум трябва да си, за да издадеш такава клевета?
Има ли сериозен човек, който да не схваща каква е ролята на това човече в развращаването на обществения вкус. Той е истински заговорник срещу приличието.
Когато го притиснат за доказателства, той винаги се е измъквал с прословутата си „поща” – все някой му изпраща мръсничките „документи”. От пощата ли получи и мръсотията за Цветелина и онзи бизнесмен? Или от душицата си?
Човечето усърдно изрежда от какво е обиден от интервюто ми – но дали изобщо схваща, поне за момент, какво представлява самото то, дали до съзнанието му достига нещо.
Съзнанието на подобни хора е затворено завинаги в калните пространства на собствената им клеветническа деятелност. За друго те нямат сетива. И сто пъти да види с очите си нещо добро, той няма да му обърне внимание, то не го интересува, за него това е без значение, интересува го единствено скверното.
Светът ще пропадне сякаш, ако не измисли нещо лъжливо. Подобни хора нямат никакъв контрол над нагоните си. Веднъж написал горкият, че с посредничеството на Филчев съм уволнил журналист от Нова телевизия. Какъв лъжец! Нека да го доказва сега в съда. Случаят е достатъчно прост. Филчев трябва да потвърди лъжата му. Ще стане на куково лято. Понеже и това е извънредно дръзка лъжа.
Той не може да състави едно просто изречение, без да излъже. За нищо не може да му се вярва. Тръгнал да защитава някаква дама – бил съм й запорирал апартамента.
Но пак лъже по какъв повод е станало това. Отгоре на всичко един австрийски бизнесмен беше завел по онова време дело за същия апартамент, защото твърдеше, че дамата му го е откраднала.

Отнемал съм международни паспорти - вижте колко му е акъла. Не ги отнемам аз, а законът. И доносникът Недялко, ако продължава да мами, и на него ще му отнемат паспорта.
Ти говориш за измамата, която е извършил – а той пак се въргаля в калта на Държавна сигурност.
Като ми казват, какво е издраскало за мен пък сега – това вече дори не ме разсмива, толкова е досадно.
Както я е подкарал, този тип накрая ще вземе да ме обвинява и за предателството и смъртта на бургаския поет Атанас Манчев.
Изоставя подло жена си в ръцете на закона, а той пак си плещи мръсотии.
Пак за ченгета, пак за Държавна сигурност, пак вечните глупости и измишльотини. Излиза, че е много близък с някои от ДС, излиза, че някой го храни с тия мръсотии, някой ги съчинява специално за него, и сетне се крие отзад и му се хили. Уж стари ченгета му разказвали някакви дивотии – ами, ще се наложи да ги доведеш в съда, клетнико.
Безкрайни дивотии, съчинени от болни мозъци.
В една книга може да бъде открито много ценно свидетелство за нашия герой, за малкия Недялко. Бил крехък, наивен, живеел в някакъв свой свят зад пишещата машинка. От дете. Написал двайсетина пиеси и романи /все недовършени/ и трийсетина стихотворения /все сатирични/. Слушал какво се говори у тях и пишел. Подражавал на Стефан Цанев…Бил пълен с любопитство, ехе.
И как изведнъж от това ангелче се извъди главният производител на клюки и откровени лъжи, главният търговец на доноси срещу всичко свястно у нас? Как да си обясним това превръщение? Как се е превърнал в такъв циничен клеветник? Знам как, но не ми се влиза в калта.
Аз доказвам с факти, че е извършил измама, и то не само с мен – той ми говори за ДС. Горкото човече, намерило кого да плаши!

До смърт ми е омръзнало да слушам идиотщини за ДС. Един разказваше някъде, как някакъв джентълмен от ДС му съобщил, че квартирата му била подслушвана, та да го има предвид. Голям късмет, нали? Ти си говориш спокойно и си знаеш, че те подслушват. Ами ония отсреща? Те какво да правят? Отгоре на всичко, джентълменът от ДС му казал за това едва след промените!
Обаче иначе на това му викат явочна квартира, и доста хора си изпатиха от това и ги набедиха, че са вършели услуга на ДС.
На онзи му подслушвали квартирата – и сега той се прави на храбрец.
А на Кеворкян – един от най-популярните хора в страната, с публика по онова време около 5 милиона души всяка неделя, не могат да подслушват разговорите, така ли?
Един друг пък записвал, в ония години на „страшната” ДС, телефонните си разговори с известни хора. Уникално! Приятел след години го питал защо го е правил, а той рекъл, че ще пише мемоари, та да бъдел коректен с „историята”. Ами, ако някой друг джентълмен от ДС от време на време ти е подслушвал записите, тогава какво? Ето затова не обръщам внимание на дрънканиците за ДС, те са единственото утешение на бездарни и озлобени хора.
Държавна сигурност е едно тресавище, в което дори типове като нашето човече, свикнали с калта, няма да могат да изгазят. И накрая ще трябва да доказват твърденията си, фалшификатите, които ръсят по жалките си вестници, и пр. все неприятни неща.

По-добре да защити жена си, да не я изоставя.
Някакво човече ме клевети, и смята, че това е достатъчно да заличи всичко онова, което съм направил, което е казано или написано за мен. Нещастен мъник, който си мисли, че хората и времето нямат памет – понеже самият той няма никакво минало и вероятно ще си остане там, където е сега – в нищото. Да се крие, за да не го разпознаят обруганите от неговите издания или излъганите от неговите издателски афери. Затворен в един свят на измислиците, той си въобразява, че те са всичко. Наврян в ъгъла на живота, както по време на онези прословути коктейли, самичък, очичките му шарят наоколо, да не би някой да го познае и да го зашлеви пред всички за вечните му ругателствата.
„Кой си ти, бе, всъщност, какво си направил в жалкия си живот?” – този мой въпрос жегнал най-много човечето.
Тогава пак да го попитам: Кой си ти, бе, всъщност, какво си направил в жалкия си живот – освен да обругаваш. Кажи ни, хайде, не се срамувай.


УТОЧНЕНИЕ
Датата, която се споменава в интервюто на Кеворкян в миналия брой на „Шоу” е
18 септември, а не 25 септември. А „подлоги на лъжата” да се чете като „подлога на лъжата” – това се отнася само за Недялко Недялков. Двете уточнения са направени своевременно от автора, но са пропуснати поради техническа грешка.