Киберанализаторът Лаура Галанте: Имате защита - способността ви да мислите критично

Това казва анализаторът на киберпространството Лаура Галанте в своята лекция пред аудиторията TED* още през 2017 г.  Тя е специалист по идентифицране на кибер заплахи и атаки на мрежата и разследва политическите, военните и финансовите последици от такива операциите. По думите й действителната цел на всеки, който иска да повлияе на геополитиката, е коварно проста: това сте вие.

„ За тази мрежа няма криптиране, няма защитни стени, няма двуфакторна автентикация, няма достатъчно сложна парола, която да ви защити. Това, което имате за защита, е много по-силно, по-адаптивно, винаги актуализирано към последната версия. Това е способността ви да мислите критично: изобличавайте лъжите, настоявайте за фактите. И най-вече, трябва да имате смелостта неотклонно да търсите истината.“, съветва Галанте. 

Ето какво разказва** експертът по киберзащта в лекцията си, която вече е гледана от над 2,5 милиона зрители:

Да кажем, че ненавиждате западната демокрация. Демокрацията, с всичките ѝ парадни украси, свободни избори, кметства, нескончаеми дебати за правилната роля на правителството. Прекалено разхвърляна, прекалено непредсказуема, прекалено ограничаваща за вашия вкус. И начинът, по който тези демокрации се съюзяват и обясняват назидателно на останалите правата и свободите им – направо ви изкарва от кожата ви. 

И така, какво да направите? Можете да изобличите лицемерието и неуспехите на западните демокрации и да обясните как вашата система е по-добра, но този подход никога не е бил особено успешен. А какво ще кажете, ако накарате хората, чиято подкрепа е основата на тези демокрации, да започнат да се съмняват в системата? Да направите така, че да им хрумне, че демокрацията и нейните институции не ги защитават, че елитът им се състои от корумпирани кукловоди и че страната им е в състояние на свободно падане. За да направите това, трябва да проникнете в информационните сфери на тези демокрации. Трябва да превърнете най-големия им актив – непредубедеността – в най-слабото им място. Хората трябва да поставят истината под въпрос. 

Чули сте за хакерските атаки и изтичането на информация през 2016 г. Едната срещу мрежите на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП), при която личните имейли на служителите ѝ по-късно бяха публикувани в WikiLeaks. След това различни онлайн персони, например предполагаем румънски киберпрестъпник, който не говори румънски, агресивно подаваше новини от тази изтекла информация на журналисти. Медиите се хванаха на въдицата. Бяха обсебени от омразата на НКДП към Бърни. По това време тази реторика засенчи напълно новината, че група спонсорирани от правителството руски хакери, които нарекохме „Advanced Persistent Threat 28“, накратко „APT28“, стояха зад тези операции срещу САЩ. 

И имаше немалко доказателства. Тази хакерска група на руското правителство не се появи от нищото през 2016 г. Проследихме дейността ѝ назад във времето до 2014 г. Инструментите, използвани от APT28, за да компрометира мрежите на жертвите си, показваха добре обмислени, добре обезпечени действия, извършвани вече повече от десетилетие във времевата зона на Москва в часовете между 9:00 и 18:00 ч. Любимо на APT28 бе проникването в пощите и контактите на журналисти в Чечения, грузинското правителство, източноевропейските аташета по отбрана – все цели от безспорен интерес за руското правителство. 

Не само ние знаехме за тях. Правителства, разследващи екипи по целия свят стигаха до сходни изводи и наблюдаваха един и същ тип операции. Но това, което правеше Русия през 2016 г., далеч надхвърляше шпионажа. Атаката срещу НКДП бе само една от многото на публикуване на крадени данни онлайн, придружено от сензационни новини, последвани от раздуването им от социалните медии и мълниеносното им публикуване от масмедиите. Не чухме обаче сигнала за тревога, че чужда държава се опитва да се намеси в доверието към вътрешните работи на друга държава. 

Защо всички ние не забелязахме идващата заплаха? Защо на американците им отне месеци, преди да разберат, че са подложени на спонсорирана от друга държава информационна атака? Лесният отговор е политиката. Администрацията на Обама бе попаднала в идеална ситуация на „Параграф 22“. Плашейки обществеността, че руското правителство се намесва в американската президентска кампания, администрацията на Обама рискуваше да изглежда, че се меси в самата кампания. Аз мисля обаче, че по-добрият отговор е, че САЩ и Западът бяха напълно неподготвени да разпознаят и реагират на съвременна информационна операция, въпреки факта, че САЩ е владеела информация с опустошителен успех в не толкова далечна епоха. 

Докато САЩ и Западът прекараха последните 20 години, обсебени от киберсигурноста – кои мрежи да се затегнат, коя инфраструктура да се смята за критична, как да се създадат армии от кибервойници и киберкомандване – Русия е мислила много повече за последиците. Преди първият айфон да се появи по магазините, руското правителство осъзнава рисковете и възможностите, предлагани от технологиите, както и интеркомуникациите и мигновените комуникации, обезпечавани от тях. 

Докато действителността ни все повече разчита на информацията, която възприемаме в дланта на ръката ни бюлетините, които преглеждаме, хаштаговете и новините, които ни се извеждат като водещи, руското правителство първо разбира как тази еволюция е превърнала съзнанието ви в най- експлоатируемото устройство на планетата. А вашето съзнание е особено експлоатируемо, ако сте свикнали да получавате неограничен поток от информация, все повече напаснат към вашия вкус. Тази панорама на информация, която ви е толкова интересна, предлага на държавите или на всеки друг идеална задна вратичка към съзнанието ви. 

Този нов вид спонсорирани от държавите информационни операции могат да бъдат много по-успешни, по-коварни и по-трудни за разшифроване и характеризиране от целевата аудитория – включително и от медиите. Ако направите популярен даден хаштаг в Twitter или наводните медиите с фалшиви новини, насочени към аудитория, подготвена да ги възприеме, или накарате журналистите да анализират терабайтове имейли за стотинка непристойно съдържание – все тактики, използвани в руските операции – тогава успешно прикривате своите операции в съзнанието на вашата цел. Русия отдавна нарича тази техника „рефлексивен контрол“. Това е способността да приложите информация върху друг човек, така че да вземе решение по собствена воля, което е във ваша полза. Това е контрол на имиджа и управление на възприятията на държавно ниво, като се извършва с всички средства, с всички инструменти, в интернет или по друг начин, чрез които се постига. 

Ето още един пример. В началото на февруари 2014 г., само седмици преди Русия да нахлуе в Крим, в YouTube се публикува телефонен разговор. Разговорът е между двама американски дипломати. Говорят така, сякаш те колят и бесят в Украйна и, по-лошото е, че ругаят ЕС заради мудността и липсата на лидерство за решаване на кризата. Масмедиите отразяват телефонния разговор и последвалият дипломатически скандал зашеметява Вашингтон и Европа. Създава разцепление в реакциите и нагласа на безпомощност към заграбването на украинска територия от Русия. Мисията е изпълнена. 

И докато хакнатите разговори, имейли и мрежи доминират в заглавията на вестниците, реалните операции са тези, които влияят върху вашите решения и вашите мнения, всички в услуга на стратегическия интерес на съответната държава. Това е властта в информационната епоха. И тази информация е толкова по-съблазнителна, и толкова по-лесно я вземаме за чиста монета и я разпространяваме, когато е автентична. Кой не се интересува от истината, представена в телефонни разговори и мейли, които никога не са били предназначени за обществеността? 

Но колко е значима тази истина, ако не знаете защо ви се разкрива? 

Източник: ted.com

====

*TED е организация с нестопанска цел, посветена на разпространението на идеи. Прави го обикновено под формата на кратки лекции или беседи. Започва през 1984 г. като конференция, на която технологиите, развлеченията и дизайна се събират заедно, а днес обхваща почти всички теми - от науката и бизнеса до глобалните проблеми. Споделяните идеи са достъпни  на повече от 100 езика.

** Преводът на български е направен то Биляна Николова.