Корупционната България: Енергийните олигарси на БСП – статия първа

Става дума, разбира се, за енергетиката. В момента тече проверка на електроразпределителните дружества. От вчера тя е разширена – и обхваща и договорите за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 – тъй наречените “американски” тецове. Според главния прокурор Сотир Цацаров по нея работи съвместен екип от прокурори от Софийска градска прокуратура и служители на ДАНС, под ръководството на градския прокурор на София Николай Кокинов – като проверката трябва да приключи до края на март.

Отделен въпрос е, разбира се, какво ще попадне под лупата на прокуратурата – и дали и това дело няма да сподели съдбата на абсолютно всички останали, водени за многобройните корупционни скандали в енергетиката: сиреч да бъде разтеглено във времето, докато обществото забрави за неговото съществуване – а после поставено на трупчета и тихомълком прекратено. Като се има предвид екзотичната фигура на г-н Кокинов, не би трябвало да се надяваме на кой знае какви резултати.

Все пак дори самото поставяне на въпроса е позитивен факт. По време на тройната коалиция това бе направо невъзможно – тайните на енергетиката бяха най-строго охраняваните тайни в държавата.

Не е ясно защо и ГЕРБ толкова дълго време не намери сили да превъзмогне корупционната омерта. И въпреки всичко изявлението на министър Добрев относно договорите на двата теца и “особените залози”, с които е гарантирана тяхната дейност, открехва крайчеца на завесата, която до вчера изглеждаше каменна.

Това, което се вижда, е в буквалния смисъл на думата смразяващо. Тези залози са наистина много, ама много особени. Защото са заложени приходите на НЕК – или, иначе казано, бъдещите сметки за ток на всички български граждани.

Според изчисленията на министър Добрев става дума за учредяване на “особен залог” на стойност близо 13,189 млрд. лв. Това е стойността, която България  трябва да плати, ако по някаква причина не успее да изпълни договора си с тецовете – който между впрочем предполага долгосрочно изкупуване на произведения ток на крайно неизгодни за българските потребители цени. За сравнение – НЕК в момента е пред фалит – и е най-големия длъжник в държавата – с дългове 2,2 милиарда лева.

Според условията на тези договори – ако нещо се случи с НЕК – примерно фалира (което впрочем по всички закони на икономиката би трябвало да е вече факт), то тогава инвеститорите в двата теца директно заемат нейното място – и прибират парите си направо от електроразпределителните дружества.

Този скандал е огромен. Заложена е на практика цялата енергетика. Учреденият залог е към една пета от брутния вътрешен продукт на България! И това е направено тихомълком – без дебати в Народното събрание и без за това да бъдат уведомени българските граждани.

С основание министър Добрев си задава въпроса защо при учредяването на залог в подобен размер са били необходими изобщо външни инвеститори – и защо държавата сама не е изградила първата и рехабилитирала втората “Марица” – след като при подобен залог всяка банка би предоставила необходимите за това средства. И е прав в своето мнение, че е “недопустимо, когато залагаш над 13 млрд. лв. от сметките на обществото, да не го информираш за това”.

Недопустимо е мека дума за извършеното. Престъпно е. И става дума за много особен вид продължаващо престъпление – към което са съпричастни министрите на енергетиката от последните няколко правителства.

По-точно отговорни са Петър Жотев, Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Особено последният, който като принципал на НЕК през 2005 г. е дал разрешение за подписване на договора за особен залог с американската AES.

Неговата роля обаче не се изчерпва само с това. Защото характерът на тези договори просто ни задължава да се замислим дали става дума за нормални търговски отношения – или за тежка корупция и пладнешки грабеж. А също и дали въпросните инвеститори са наистина американски компании – или в тези сделки фигурират – като подизпълнители, консултанти и дявол знае още какви – и български енергийни олигарси.

Първата следа в това отношение вече е налице. Министър Добрев директно заяви, че “Съученикът на Румен Овчаров Красимир Георгиев-Фронтиера е участвал в сделките с ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3”. Твърдението е повече от основателно, тъй като офшорните дружества, с които са сключени споразуменията, са с адрес бул. "Фритьоф Нансен" 9, където се намира и офисът на Красимир Георгиев.

В случая не става дума само за инцидентен мушикаджия, каквито българската политическа сцена познава достатъчно добре. В енергийната мафия, структурирана от кадри на ДС и гравитираща изцяло около БСП, такива просто няма. Става дума за посредник – и то за изключително опасен посредник – между държавната власт и чужди на България икономически и политически интереси. По-точно казано – между правителството на тройната коалиция и руската енергийна мафия, върху която се крепи днешния политически режим на Руската федерация.

И става дума за Октопод – по-опасен от Алексей Петров. Защото ако последният осъществяваше контактите между държавните институции и престъпния свят, то фигури като Фронтиера осигуряват контактите между българското (уж) правителство и Кремъл. И чрез тях именно става далаверата на най-високите възможни равнища – в които комисионните се изчисляват на десетки и стотици милиони.

Тези хора могат много. Не на последно място и заради това, че не са обременени от никакви ценностни критерии – и от никакъв морал. Могат спокойно да продадат интересите на страната си – и го правят. Могат да жертват нейната независимост. Могат да минат през трупове, ако това се налага. Могат – както току-що видяхме – да свалят легитимни правителства – ако бъдат засегнати техните интереси – или интересите на техните господари.

Крайно време е мръсните тайни на българската енергетика да бъдат извадени на светло. Ще се опитам – доколкото ми позволяват силите – да направя това. За това кои са тези хора и какви ги вършат – четете в следващите статии.

Едвин Сугарев, svobodata.com