А. Ковачев за Фрог: В Македония започна началото на края

Аз вече заявих и в пленарна зала на ЕП, че главна пречка за европейската интеграция е Никола Груевски. Проблемът на Македония не са протестите, а цялата ситуация, подслушванията, реториката, от самото начало Груевски се опитва да представи нещата като дестабилизация, дори етнически конфликт. Това е основната тактика на управляващите в момента – изместване на фокуса и създаване на впечатлението, че те са гарант за стабилност и на тях трябва да се заложи отново, каза той.

Аз, разбира се, не мога да не се съмнявам в югославското ляво, но все пак слушам г-н Зоран Заев и уважавам куража му да представя прозрачно на обществеността файлове и факти. Съмненията ми в лявото са продиктувани от антибългарския му характер, от връзките му с Титова Югодлавия и югоносталгията. Вчера, минавайки през Струмица, видяхме имената на улиците там – „Маршал Тито”, „Ленин” и т.н. Не че и в България нямаме подобни проблеми с подобни комунистически сатрапи, но в Македония това е крещящо.

Много се надявам самата ВМРО (защото това е една абревиатура, дълбоко свързана с България) да има силите и хората, които да я обновят, защото г-н Груевски в последните десет години буквално затлачи Македония в последна глуха, така че Черна гора, Сърбия да я задминат. А за нас е много важно Македония да стане член на ЕС, въпреки нежеланието на сегашните управляващи там. Но нека все пак и да признаем, че напоследък се виждат някои положителни сигнали. Вчера, на поклонението на българското военно гробище в Ново село, Македония за 6-ти май, бях толкова трогнат, че на него за пръв път дойдоха трима македонски военнослужащи от тяхната армия, паднаха на колене и поднесоха цветя. Това никога не се е случвало, беше немислимо, затова аз почти се разплаках и специално отидох да ги поздравя. Така че има сигнали извън правителството, вкл. и от страна на православната им църква, на местната власт, които трябва да се насърчават, защото само така ще се извърви пътят към демократизация, интеграция и преодоляване на езика на омразата, заключи Андрей Ковачев.