Куфар, пълен с отрязани ръце и крака, шокира Москва

Китайски филм предизвика смесени чувства сред публиката на 29-то издание на Международния филмов фестивал в Москва. Филмът на режисьора Ван Фен събуди дяволското в позаспалата публика с батални сцени, в които изобилства насилие и жестокост. В една от сцените екстремно се появява куфар, натъпкан с отрязани човешки ръце и крака. Критиката веднага нададе вой, че тазгодишното участие на китайското кино, е повече от предизвикателно и шокиращо. В друга лента от тази географска ширина – „Избори 2”, на може би най-нашумелия напоследък хонгконгски режисьор Джони То, едни мъже режат с триони и ножове късове от телата на други мъже и ги хвърлят в голяма, фабрична месомелачка, късовете месо засядат в нея и се чува невинен детски смях като фон на стичащите се водопади от кръв. Но този детски смях се оказа,че не е от прожектирания филм, а от един малчуган, който седеше със своите родители в залата по време на прожекцията, тъпчеше се с шоколад и се радваше на видяното.

В същото време московската публика очакваше с интерес да види „Параноиден парк” на Гюс ван Сант, председател на журито на фестивала в Кан през тази година, но се оказа,че лентата не е транспортирана до Москва. Тази поредна неуредица на Московския международен филмов фестивал се оказа може би най-малкият проблем за организаторите, които в предишните издания успяваха да влязат в новините на всички световни телевизионни канали със среща между Владимир Путин и Куентин Тарантино, например. Тази година нещо подобно не се очаква, конкурсната програма по мнение на наблюдатели е почти отегчителна. Даже се стига до такива парадокси – французи да продуцират типично руска лавстори по Чингиз Айтматов – „Прекрасна родина”. И докато в Москва организаторите се питат правилните китайци ли поканихме на кинофестивала, то пред театър „Октомври” джип „Хамър” с надпис „Маруся”, възмущава по- консервативните руснаци, свикнали с онзи, така добре познат и на българската публика анимационен филм, а сребрист болид вътре във фоайето напълно доказва, че вече спонсорите  решават всичко и то невинаги в името на истинското изкуство. "ФН"