Лидия или самоубийството като епизод от VIP-Brother

Променен е до трагичност кодът за личностно самосъхранение на българина. Притисната от политическата демагогия вече 25 години, нацията ни е тотално обезверена и психически деградирала. Като че ли нищо човешко вече не се припознава в нейното битие, морал и поведение.

Нещо повече – самоубиват се не толкова възрастни хора, отчаяни от бедност, болест или самота, а по-скоро – младежи и личности с активна позиция от средното поколение.

Няма значение какви са причините за всеки един случай – дали морални, политически, финансови, семейни, служебни или чисто емоционални. Такава липса на перспектива пред младите хора никога не е съществувала в общественото пространство. Дори и след двете национални катастрофи през 20-и век.

България днес е остров извън картата на света. Сякаш битието ни се управлява от някакъв негласен договор между трите власти у нас: Законодателната подрежда взаимноизгодния пъзел, Изпълнителната включва финансовите и силови инструменти, а Законодателната осигурява правовия чадър над недосегаемите престъпници.

А целта е една – да се унищожава всеки талантлив, инакомислещ, инициативен и можещ човек. Всеки качествен българин. За да останат само роби в държавата – малограмотни представители на малцинствата, оскотели от немотия селяни, послушни мижитурки-чиновници, апатични пенсионери, проститутки и наркомани, които са лесни за вкарване в далавери и контрабандни канали. 

Това унищожаване на българския интелектуален потенциал става по много начини:
1. безнаказаност за всякакъв род престъпления, най-вече финансови, трудовоправни, криминални;
2. липса на работни места, отговарящи на квалификацията и образованието;
3. мизерно заплащане, колкото за екзистенц минимум;
4. административни препятствия, които обезсмислят усилията на собствено усъвършенстване;
5. корупция в невиждани размери по всички нива на управлението, здравеопазването, правосъдието;
6. прогонване на добрите кадри в чужбина;
7. заробване на предприемчивите с убийствено манипулативни кредити;
8. налагане на мутренския имидж за „успял“ в живота;
9. преекспониране на субкултурата (ежедневен диктат на десетки риалити-шоу, чалга-звезди, „жълти“ медии, измислени VIP-ове и екшън-герои);
10. тотално изключване на православната църква от актуалните духовни и морални проблеми на отделната личност чрез превръщането на тази вековна институция в една търговска фирма;
11. сриване авторитета на интелектуалеца (учителя, лекаря, инженера, творците във всички изкуства);
12. фетишизиране на парите като единствена ценност в индивидуалното и колективно съзнание чрез диктата на рекламата и модела на забогатяването чрез далавери.

Тези модели работят неотстъпно вече 25 години. Те са шаблони, в които се разполага мисълта ни. С какво ни занимават по цял ден медиите? С далаверите и любовниците на политиците, с разводите и крокодилските сълзи на фолк певиците, със силикона на депутатките или с килограмите им, с новото „Порше“ на някоя мутра, с кавгата на нечии футболни съпруги, с кого спал (пил, ял, бил се) Волен Сидеров... Една постоянно включена камера върху живота на „виповете“ – те са важните, те решават дали да живеем или мрем, те се смеят нагло от екрана, запалили пури на екзотични яхти. Да, медиите продават дъвката на развлечението, миража, че всеки може да бъде VIP.

С това ни облъчват, тровят, дрогират ежедневно... 

За какво да ни „товарят“ с важните, общонационални, драматични проблеми на българина? Анализатори, социолози и политици продължават да говорят твърде лековато и условно (в неопределено време) за неразрешимите дилеми, от които българинът загуби съня си: буксуващата пенсионна реформа, вечно неадекватната здравна система, пропадащото образование, имитиращата дейност индустрия, безработицата, която няма точни цифри, обезлюдяването на малките градове и селата, демографския срив, гигантските кражби на концесионерите...

Цели рекламни отдели на електронните медии са заети да отклоняват чрез глупотевини вниманието ни от политическия акцент на дена. Колко по-маскиращо е да се отпуснеш в съня на измислените восъчни фигури, на „героите“ от Survivor или смехотворно изгряващите нови пеещи (танцуващи) звезди... Или дори да бъдеш като тях, да ги имитираш, да се идентифицираш, да си образът в огледалото. Не си ли дават сметка тези „режисьори“, че огледалото е повече от криво? Никой вече не избира „тиха“ смърт – в легло, с хапчета или с отвара от татул... Шоуто тече като втора кръв в съзнанието на обезверения българин. Той няма смислена цел в живота си. Той се чувства значим само пред камерата, пред селфито – няма значение възход или падение, кръв или рози, жив или мъртъв...

Не казвам това, за да подигравам непонятния за мен самоубийствен жест на Лидия, сигурно причините не са една и две. За мен тя е жертва на системата. Иначе не би избрала фонтана пред Президентството. Точно както преди три години жертва на системата стана и моят брат – само на 49, в апогея на живота си, влезе в банята и се застреля. Тихо, скромно и никой не разбра. 

Само аз отивам на гроба му от време на време и го питам „Защо?“...
Така ще се пита и детето на Лидия.   

Анжела Димчева (Факел.бг)