Лицемерие е да защитаваме Мима и да се тъпчем с месо.

Дали обаче всички ние, които се опитваме да защитаваме животните сме вегатарианци и можем с чиста съвест да кажем, че не сме убили, одрали, разфасовали и изяли директно или индиректно стотици други бозайници. С какво сме по-различни от онова „копеле” от Дряново.
Кучетата, котките, мечките, лъвовете, тигрите и делфините са живи същества и бозайници. Но кравите, пресенцата и агънцата също са живи същества и бозайници.
Дори още по-лошо. Те са вегатарианци и не нараняват никого. Докато другите са хищници. Или ние, които също сме жестоки и несравними с никои други хищници не защитаваме само хищници. Просто, защото са сладки или горди и най-вече не са вкусни.

Ето извадка от нета относно казуса с кученцето Мима: „Човечеството няма да оцелее, ако се отнася хищно към живота около себе си.” И въпросът е какво се разбира под живота около нас. Може би прасенцата и агънцета не са живи.
Отношението към Мима е жестоко и абсурдно, към много други бити, унижавани, затваряни, кастрирани и убивани кучета също. Ненормално е да затвориш на тесен балкон немска овчарка и да я изнасяш два пъти или един път на ден да се изпишка. Това е унижение за това гордо куче. Но ние ги обичаме. Глупости! Не можеш да отнемеш свободата на едно куче, което по природа е създадено за действие и простор, да го затвориш в 60 квадрата и да кажеш, че го обичаш. Същото важи и за всички останали затворници около нас, които ни разтоварват след тежък ден или с които се фукаме.
Ядем месо, но не можем да си уловим животните които поглъщаме, а „интелигентно” създаваме ферми със затворници, които консумираме. Така самите ние се превръщаме все повече в това, което ядем. Ние поемаме влиянията на убитите животни; тяхната несвобода, тяхното унижение, тяхната мъка и болка и ставаме същите; несвободни, унижени, болни, отглеждани в човешка ферма за потребители. Отношенията ни с природата и божестевеното в нас се превръщат във фарс.
Повечето от нас дори не съзнават какво правят. Ето, защо когато стане престъпление като това с Мима, чувството за всеобща вина експлоадира. Но това е ВИНАТА на върховния хищник, който скоро ще унищожи сам себе си и който не знае какво да прави със собствената си жестокост.

В този смисъл, защо всички ние като милозливи хора, които искат промяна в законодателството, не коментираме Европейската конвенция за „Защита на животните при умъртвавянето им чрез КЛАНЕ”. А в нея пише следното: „Държавите членки на Съвета на Европа, вземайки под внимание, че страхът, мъката, страданието и болката, причинени на животните при клане МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯТ НА КАЧЕСТВОТО НА МЕСОТО се договориха за следното:
„ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ШОК МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО ЗА ГОВЕДАТА И ПРАСЕТАТА ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ТРАЕ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 2 СЕКУНДИ, КАТО ЖИВОТНИТЕ СА РАЗДАЛЕЧЕНИ ЕДНИ ОТ ДРУГИ, ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ ДВИЖАТ и т.н. и т.н.”

Така милостивите господа и дами признават, че животните изпитват страх, мъка, страдание и болка. Но още по-кощунствено е да удостовериш в официален документ на най-цивилизованата част от човечеството, че това може да се отрази на месото, което ще изядеш след това. Може би наистина се страхуват, че ще се заразим със страх, мъка и болка. А като връх на това са се загрижили и за осигуряването на достатъчно място за умиращите да се гърчат /движат/ в последните си минути. Колебаят се в името на милостта и между използването на електрически ток и остър нож.
Нима не е видно, че има противоречие между мислите на законодателя. Това е конвенция за защита на животните, които ще бъдат убити. Това е тотална липса на разум.
Лично съм чувала фермер от Германия, които отглежда крави за разплод и продава теленцата за кланици да казва. „Кравата поне два дена след като вземаме телето мучи и не иска да яде. Тя знае какво става с детето и.” След това ядем пържоли без да си даваме сметка, колко са се старали да убият това теленце с електирчески шок, за да не се увреди месото му за нас – върховните хищници, които можем да жалим за кученце, но и убиваме наред, както никой друг.

В духовен план нещата стоят още по-ясно, защото, когато живееш за сметка на чуждото страдание и болка, а те явно съществуват, както е отразено в Европейската конвенция за „защита”, трябва да си платиш.
Как всъщност си плащаме? За съжаление по два начина, чрез войни и болести. Ето какво казва Учителят в една своя беседа още през юни 1919г. „Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, и с това се явява един хаос, който причинява болестите. Знаете ли, какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? – От изпаренията и се образуват разни серуми и култура за вредоносните бацили, от които дохождат всички злини в органическия свят. За да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100.000.000 кг. кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес в тази война /Първата световна/ се пусна около 200.000.000 кг човешка кръв.”

В периода 1914-1919г.г. по фронтовете действително загиват и са ранени около 40 милиона души. Още повече хора, между 80 и 100 милиона души загубват живота си през продължението на тази война през 1939-1945г.г. Тогава се пролива около 400-500.000.000 кг човешка кръв.
Цената е твърде висока, а и днес почти 100 години по-късно от 1919г., когато потреблението на месо бие всякакви рекорди, вече говорим за птичи и свински грип, за тотален срив в имунитета, за непрекъснато увеличаващи се алергии, а може би и за още нещо.......много по-страшно.

Световният хороскоп е много тревожен. Наближаващият тежък аспект между Уран, движещ се във войнствения Овен и подземния, земетръсен Плутон, стоящ в Козирог може да донесе неизборими мъки на хората, включително и изтребителна война поради тежките икономически реалности, които няма да свършат. И ако последното масово проливане на човешка кръв през 40-те години е в рамките на половин милиард литри, сега когато сме много повече и консумираме с хиляди пъти повече месо, с колко от нас трябва да замести изливащата се животинска кръв.

Така ние можем да предизвикаме огромни бедствия със собствената си неимоверната си жестокост и алчност да придобиваме, придобиваме и придобиваме. И сега на връх Великден защо трябва да избием милиони агънца и да ги изгълтаме в името на Възкресението на Христос, който е казал „Милост искам, а не жертва”? Защо трябва да се натъпчем на празник, който ни зове към нематериалност и съвършенство? Къде е логиката и милостта?
Затова няма смисъл да се опитваме да оневиняваме собствената си жестокост, защитавайки танцуващите мечки, кученцето Мима и наистина високоцивилизованите делфини, само като пишем, ругаем и искаме законодателни промени. Нека направим нещо наистина ИСТИНСКО.
ДА СПРЕМ да консумираме агънца и делфини, теленца и пресенца. ДА СПРЕМ да източваме силите на планетата, защото тя ще компенсира с нас. Само така, давайки истинска милост можем да смегчим това, което се задава.

Нека не ядем месо на този ВЕЛИКДЕН. Нека дадем МИЛОСТ, а не жертва!

Силва Дончева