„На любовта всички възрасти са покорни”

Ние пък простичко ще кажем: нашите баби и дядовци също са били млади. И те са обичали, и те са страдали от любов. Едно е сигурно - на всеки поне веднъж в живота му се е случвало да го уцели стрелата на Купидон, да му омекнат коленете, когато види любимия, да му се разтупти сърцето, когато срещне „един поглед с цвят зелен..."

Сякаш със самото си раждане, с вдишването на първата глътка въздух, ние „засмукваме" и любовта. Кой от нас не си спомня през смях колко „гаджета" е имал в детската градина и как с часове е разказвал на майка си колко е хубаво момиченцето/момченцето, което седи на съседното столче.

Разказите на бабите и дядовците обаче са друго нещо - спомени, изпълнени с носталгия и колорита на времето, в което са изживели най-хубавите си години.

Възрастните хора с охота ще споделят преживяванията си, ще ти дадат съвет, ще изкажат собствено мнение според разбиранията и житейския си опит - какво е да обичаш един човек цял живот и да делиш всичко с него. Някои дори смятат, че са открили „рецептата" на неугасващата любов. При повечето първата любов е останала и единствена. Казват, че едно време чувствата са били много по-трайни и дълбоки, не като сега - от ден до пладне, че и по-кратко. И това било, защото са се ухажвали дълго преди да стигнат до леглото, а в нашия забързан и задъхан век сякаш няма време за романтика. Те не могат да разберат днешната младеж, защото „да се прави секс без да има дружба и любов е просто недопустимо".

„Едно време любовта беше скрита, не смеехме да се целунем, камо ли нещо друго. Днес като гледам младите как сменят партньорите всеки ден и нямат никакви задръжки, направо ме е срам". Така казват хората от третата възраст, излезли в близките квартални градинки да се порадват на бледото зимно слънце.

Ана, на 59 г., не пожела да си каже фамилията:

- Любовта е едно хубаво преживяване особено, когато е млад човек. Макар че за нея няма възраст, тогава тя е най-прекрасна. Обаче младите в днешно време се обичат много по-различно. Убежденията на нашето поколение са по-различни. На мен ми се струва, че те непрекъснато се влюбват и разлюбват и техните чувства не са така трайни, както при нас бяха. Например, човек не може да забрави първата си любов. Аз бях още ученичка, когато се влюбих в мъжа ми, с който се оженихме след 7 години. Създадохме и имахме хубаво семейство, докато не се спомина съпругът ми. Една много интересна случка имах в ученическите си години, когато все още имаше вечерен час - 20:30 часа. Веднъж се случи така, че закъснях с 5 минути, защото бях с приятеля ми в един парк. Когато ни откриха при вечерната проверка, мен ме хванаха, а той успя да избяга. На следващия ден ме мъмриха и получих последно предупреждение за изключване. Тогава изпитах голямо неудобство и притеснение как ще реагират родителите ми... Днес като гледам учениците нямат никакви задръжки. Вървят по улицата и пушат цигари, ходят по дискотеки и ти изобщо не можеш да разбереш това ученици ли са. Виждам  промяна във всяко едно отношение. От 14-годишни започват да живеят заедно, а любовта по онова време беше по-различна. Чувствата бяха много по-трайни и дълбоки. Нямаше такива работи като днес да си с един, утре - с втори, трети. Това е много повърхностно...

Захари - „на толкова на колкото изглеждам":

- В днешно време нещата са направо безотговорна работа. Младежите като че ли изобщо не си взимат бележка от ставащото около тях. Ей, сега излизаме и на вратата на Халите застанали двама, които се прегръщат и целуват и то не скрито! То не е ли да подбереш партньора си, да го погалиш, целуваш и да му се порадваш, ама само като сте си вие, не е същото. Сигурно тези двамата са се срещнали днес или вчера, оня я е почерпил или пък тя него и се започва едва ли не...Дори са вулгарни в изказванията си! Вчера например пътувам в тролея. До мен застанали момче и момиче. Той нещо й каза, обаче тя беше толкова груба като употреби една нецензурна приказка...не ми е удобно да я кажа (че може да я чуят и други хора). Аз се възмутих много, а на нея хич не й пука.

А иначе аз съм се оженил без любов. Тогава така беше. От гимназията отидох във военно училище, където имаше строг ред и нямаше време за това-онова. През отпуската си се прибрах у дома. Отидохме на гости на едни хора, където ме запознаха с едно момиче. Говорихме си малко и аз после се върнах в казармата. Там ме произведоха първи офицерски чин и после пак ме пуснаха. Прибрах се, видяхме се. Тя каза,че ме е харесала, аз също нея и отидохме направо в общината. Дори не сме се целували, да не говорим за нещо повече! Направо както си му е редът - и станахме мъж и жена. Аз после пак заминах по разпределение, а тя остана да домакинства. Любовта ни беше както става при младите. Отначало ни беше приятно, може би не съм я чувствал толкова, защото после си отлетя. Тя излезе друг характер, различен от мен и се разведохме. После имах много приятелки, но така и не съм попаднал на това, което търся. Не съм бил авантюрист, искало ми се е да срещна нещо, което много да ме впечатли. Например първото нещо, на което основно държа, е външния вид и след това характера. А чувствата се зараждат в момента, когато хората се предразположат един към друг, особено ако тя е любвеобилна. Но тези първи усещания в началото не трябва да бъдат никога трайни, защото човек се увлича и си мисли, че това е всичко в живота. Затова трябва да има и втори, и трети път, и месеци наред да контактуват, за да се опознаят. Дори е по-добре да живеят заедно. Тогава ще разберат дали си пасват. Защото човек започва да се вживява в ежедневието си и не обръща внимание на дребните работи, които понякога стават големи. Така че в началото е хубаво да имат съжителство, да мине време, за да разберат дали ще си кажат „оттук нататък ние ще бъдем заедно". От първият път не трябва да се взима такова решение, защото един път е допустимо да се сгреши, но втори - не. Такъв беше нашият живот и не мога да се съглася с този на младите. Мъж срещнал някаква дама и айде у дома. Баща му и майка му вдигат рамене и се чудят какво да правят, а те влизат вътре и си живеят семейно. Това не е приемливо. Нека да се любят, да се харесват, да се почерпят нещо и разходят, но да не правят така - много са малки още.

Светла Бабачева, чувства се млада и не казва годините си:

- Как да ви кажа за любовта... Навремето всичко беше по-спокойно и имаше вечерен час. Първата любов се появи в училище, както и дъщерята дойде от нея. Ей така стана - бяхме съученици и почти в началото се оженихме. Той две години служи, а през това време дъщерята се роди. Аз продължавах да го чакам. Той се уволни, върна се и после ме напусна. Разбира се, имаше любовни трепети като при всички млади хора, но те бяха малко. За нова любов не знам дали да мисля.  Тука има, позавъртат се около мене, но му е минало вече времето. Имам с кой да си кажа някоя приказка, както е при едно приятелство, но за женитба дори не искам да мисля. Попарих се.

Стефан Сарафов - „възрастта няма значение":

- При мен любовта се случи много отдавна. Случайно един приятел ме запозна с едно момиче и тя предпочете мен пред мъжа, с когото беше. Сключихме брак. Бяхме щастливи и продължава и до ден днешен, но не знам как остава дълготрайна любовта. Аз не съм толкова влюбчив човек, който да разпилява чувствата си. Може би за това се е задържала толкова време. Но фактически сега вече няма любов, а обич. Запазили сме си взаимоотношенията такива, каквито трябва да бъдат на тези години. Компромиси човек трябва да прави в зависимост от това колко са големи, но нямам предвид изневерите. Те сега не могат и да се случат. Любовта е разбирателство и уважение.

Гинка Фотева, на 78 г., поетеса, която има написани пет стихосбирки, две от които вече издадени - „Мъдростта на вековете" и „ Бунтът на душата":

- Интимната любов се дължи на обич и търпение. Любовта на времето беше много искрена, много честа. Тогава нямаше секс, както сега - първо това, а после любов. Тя се зараждаше дори от един поглед, ако се харесват двама души. Ние тръпнехме като се видим, ходихме за ръчичка и той, мъжът ми, се отнасяше към мене честно и почтено, а не като към любовница. Казваше ми „мила сестричке" и така си останахме и до днес - дружбата ни беше повече като братска. След като се запознахме три години се водехме, докато завършвах търговската гимназия. Разбира се, както при всяка първа любов има трепети, които обаче не дават стабилност на връзката, ако човек се осланя само на тях. Трябва да мине време, за да се превърне любовта в обич, в приятелство и в уважение, а не както сега - само секс. Той не трябва да се прави преди 20 години - все пак тялото още не е развито. Това е  физкултура за мъжете. Едно момиче ще разбере дали е открило истинската си половинка, когато той я търси, уважава, ще гледа само нея и то в очите, обича ви и сте си дружки, а не да гледа материалната страна и веднага да ви поканят на леглото. Когато има взаимно уважение и двамата се стремят към добро, към издигане в интелектуално отношение и да напредват в професионалното поприще,  дори да са в различни направления - тази любов никога не угасва. Тайната е в обичта и вътрешна любов, която изпитват помежду. Ако има чувство към този човек, който харесвате и е в сърцето ви, но той не ви разбира и уважава, вие не може да го обичате. Само с гола обич не става, трябва и уважение! От всекидневните грижи хората се изнервят и се карат помежду си, но като има деца всичко може да отмине. Всъщност, това е най-голямото щастие. Опитът и взаимните отстъпки, защото без тях всичко угасва. Може дори да пренебрегнеш себе си в даден момент, но ще трябва да направиш компромис! Когато хората се уважават, тогава обичта е дълбока, сигурна и вечна, а ако тя  е и братска, няма опасност чувствата да се изпаряват.

Със словоохотливите пенсионери разговаря Йочка Димитрова