Магистрати, кажете честно: Цицерон или Ленин?

Определят ясно мястото на съда в процеса по спазване на законността като норма на гражданското поведение.

Съдията – това е говорещият закон, а законът - това е немият съдия. Дефиниция, линия, твърдение – както искате го приемете - на Марк Тулий Цицерон отпреди повече от две хиляди години.

Колкото повече  навлизаме в условията на твърда и желязна власт, толкова по-силна е необходимостта от издигане на лозунг за осъществяване на голямата революционна законност чрез съда в името на заветната цел – утвърждаване на Съветската власт. Владимир Илич Ленин, разбира се. Декрети за работата на съда съветската власт започва да издава още в края на ноември 1917 г., дни след обявяване победата на Октомврийската социалистическа революция. Вторият по ред, но считан за първи по важност, е декретът за създаване на Специален съд за „Борба с контрареволюционните сили, защита на революционните завоевания, борба с мародерството, саботажите и злоупотребите в търговията, промишлеността, чиновничеството и прочие…“. За да работи безпрепятствено Специалният съд болшевишката власт създава Революционни трибунали от по шест съдебни заседатели, избирани от местните Революционни съвети, те пък назначавани от новата власт.

Към тези две „школи“ в правосъдието ни връща официалното писмо на 11 съдии от Апелативния специализиран съд до Висшия съдебен съвет. Сред подписите е и този на председателя на съда.

Според магистратите, проверката на Върховния касационен съд, разпоредена от председателя Лозан Панов, е институционален натиск.

Повод за проверката пък е процедурата, по която са гледани мерките за неотклонение на подсъдимите за корупция Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Комисия, назначена от Лозан Панов, ще трябва да реши как така в само за ден един съд реши незабавно Иванчева и Петрова да бъдат освободени, а друг съд два часа по-късно спря изпълнението на това решение.

От Апелативния специализиран съд искат Висшия съдебен съвет да прецени дали тази проверка е допустима след като делото не е приключило. Междувременно от съвета отново отправиха към Лозан Панов свои въпроси, на които той не пожела да отговори.

Цицерон

Скандално ли е това? Не - мега скандално е!

Няма и месец след като Европейската комисия написа в последния мониторингов доклад, че България е решила проблема си с независимостта на съда, прокуратурата предприе невероятно и скандално действие - публично посъветва Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) да саботира проверка на Върховния касационен съд (ВКС), който е най-висшата инстанция. Случаят се възприема като нов етап в конфликта между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВКС Лозан Панов. Този скандал ескалира от доста време, но напоследък искрите са на път да разпалят пожар. Не е ли това тяхна, магистратска работа? Не, не е. Отношенията между двамата, респективно между институциите, които оглавяват, засягат пряко всеки гражданин, защото се отнасят към постигане или отказ от справедливост.

В случая се засяга и много злободневен спор за злоупотреба с правомощия на спецправосъдието по делата за мерките за неотклонение на бившия кмет на район "Младост" и нейната заместничка. Според мнозина скандалът с тях прегази рамките на правосъдието и вече е политически.

Сблъсъкът между прокуратура и съд заплашва устоите на съдебната система. Под въпрос е самата идея за върховенство на закона, което поставя на огромно изпитание гражданското общество. Последиците може могат да бъдат единствено ужасяващи. Ще имаме уродливо законоприлагане: по интереси, срещу опоненти, като репресия.

Доверието към прокуратурата и съда са 6-7%. В официални статистики няма държави с по-нисък рейтинг. Може ли да се срива още? И накъде?

Затова е важно да знаем дали правосъдието ще върви по пътя на Цицерон или по този, чертан от Ленин. Тезите на идеолога на съветската власт са „обогатени творчески от генералния прокурор Андрей Януариевич Вишински, който „открива“ „царицата на доказателствата“ - самопризнанията. „Придобиват“ ги в подземията на „Лубянка“ или в следствените арести. „Придобиват“ - нали разбирате. Сталин много харесвал Вишински. По-късно Вишински е отровен (през ноември 1954 г.) в съветската мисия в ООН, предполагаемо от готвача-офицер от КГБ… Официално - от инфаркт.

Ако Иванчева и Петрова „признаят“ каквото трябва, държавното обвинение ще има коз в съдебна зала. В съдебната зала на Специализирания съд. Същата, в която Алексей Петров неотдавна бе оправдан по всички обвинение по делото „Октопод“.

Самият факт, че определени магистратски действия ни препращат към Лениновата философия за правосъдие, трябва да не ни дава да заспим. Специална прокуратура, специален съд… Но нали закона е един и пред него всички трябва да са равни? Равни ли са? Или има задължително виновни и неписано недосегаеми? Отговорът е при Цицерон и Ленин. И знаете ли, дори Улянов е цитирал Цицероновата мисъл: "Мисията на магистрата, е да се посвети на своя народ". На народа ли са се посветили българските магистрати? Нека го кажат и докажат. Много ли искаме?

Борис Петков