Реклама / Ads
2| 4808 |09.11.2022 АКТУАЛНО

Министър Явор Гечев е в задънена улица, остави без грам подкрепа производителите на винено грозде

.
Явор Гечев
Министърът на земеделието Явор Гечев се намира в задънена улица. Причината - абсолютно загърбване на подкрепата за производителите на винено грозде. Именно този факт изкара на протест хора от сектора. Държавна политика няма или има, но тя доказано е неработеща и неефективна.

Закон и ефективно работещи институции за извършването на контрол на качеството на произвежданото българско вино и контрол на продажбите на винено грозде, (проверки на регистрираните добиви от реколта грозде и произведените количества вино и мъст) няма.

Контрол няма и на качеството и вноса на винено грозде и вино от държавите членки на ЕС и трети страни.

 

Лозарският регистър поддържан от Изпълнителна агенция по лозата и виното, освен че не е публичен, вероятно никога няма да стигне и до дигитализация, анализ на лозаро-винарски продукти в лабораторията е възможен само на теория. Закона за виното и спиртните напитки не вменява контролни функции на ИАЛВ, но текстове, които да правят контрола приложим и ефективен няма.

 

Лозаро-винарския сектор почти не се подпомага и не се прилагат механизми от апарата на държавната администрация за облекчаване на административната тежест и преките разходи по отглеждането на лозовите насаждения и добиваната реколта от винено грозде. Културата винени лозя не е позиционирана конкретно, ясно и изрично в предлаганите мерки и механизми по ОСП от първи и втори стълб, от което произтича липсата на подпомагане. Дори не се ползва със релевантна подкрепа, както другите култури – трайни насаждения, което я прави практически недопустима за финансиране.

 

Единствените мерки, които се прилагат са тези за пазарна подкрепа. Същите са инструмент за допълване на ефекта от директни плащания. На национално ниво ефектът от директните плащания е отрицателен, тъй като съгласно чл. 36.(1), т. 1 от Наредба No 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания „Допустими за подпомагане с преходна национална помощ за земеделска земя на хектар са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на постоянно затревените площи (пасища,мери и ливади) и площите:

 

с винени сортове лозя;
с тютюн.“


Финансовата помощ, получавана от производителите на винено грозде в България е най-ниската в ЕС – 13,50 евро/декар годишно и е сведена до минимум, и се осъществява по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Прилаганите мерки за пазарна подкрепа, осъществявани съгласно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор не са ефективни и не са адекватни към настоящият момент. Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за всеки следващ период се копира от предходния и козметично променяна.

 

Винените лозя не се подпомагат с торове и препарати за растителна защита, както всички други земеделски култури -трайни насаждения. Административни облекчения, свързани с наемането на сезонни работници не са създадени, социална политика за насърчаване на заетостта не само в лозаро-винарския бранш, а като цяло в земеделието не се провежда, облекчаване на осигурителната тежест не се прилага за земеделски производители, помощта под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство също е под минимума по отношение на лозарите.

 

При разпределяне и изплащане на еднократна финансова помощ по кризисни мерки винените лозя са с най-ниско подпомагани и биват включени след като производителите напомнят под някаква форма на протест за съществуването си. Разпределянето на съответното финансиране по мерки: „Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от covid-19“ – 2020 г. и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на covid-19“, „Извънредна финансова помощ на земеделските стопани от секторите „Свиневъдство“,„Птицевъдство“, лозаро-винарския сектор и оранжерийното производство на зеленчуци“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ същото се определя в десетки пъти по-малък размер от този на другите земеделски сектори.

 

По неофициална информация финансовата помощ (субсидиите) в другите страни членове на ЕС, същата е в диапазона от 200 до 300 евро/декар годишно. Всички държави на ЕС са се погрижили да осигурят допълнително финансиране, материална и социална подкрепа на гроздопроизводителите си. Обичайният отговор, който получават производителите на винено грозде в България е, че не може и няма подходящи мерки и механизми за подпомагане, и според европейските регламенти не се позволява такова. Икономическите проблеми на сектора произтичат от липсата на действащи механизми за подкрепа и финансиране, което превръща българските гроздопроизводители в неконкурентно способни на пазара на винено грозде в ЕС и ги обрича на загуби, респективно на фалит.

 

Изчислените разходи за отглеждането и стопанисването на 1 дка (0,1000 ха) лозе към края на 2021 г. възлизат на 1 082 лева, към настоящият момент на 1 200 лева. Приходите от реколта грозде на декар не надвишават от 500 до 600 лева, а разходите възлизат на 1 082 лева за 2021 г., което води до приблизително 50% отрицателен баланс приход разход. От изложената фактическа обстановка става ясно, че резултатът приход – разход при отглеждане на винени лозя и добиване на реколта от тях е отрицателен. Себестойност на килограм грозде възлиза на 1,50 лева, а през последните години изкупната му цена е не повече от 0,60 до 0,75 лева.

 

Причината за това е, че винопроизводителите в България, не са в по-различно икономическо състояние и положение от гледна точна на подкрепа и грижа от страна на държавния апарат от това на гроздопроизвдителите. Това ги поставя в невъзможност да закупуват винено грозде (единствената законна суровина за тяхното производство) на реалната му цена за килограм.

 

Проявата на незаинтересованост от страна на компетентните институции в България за разрешаване на трайно установените проблеми в сектора и липсата на адекватни действия доведоха до протести, редица срещи между производители и администрацията на Министерство на земеделието отговаряща за бранша, но без резултат.

 

Многократно на провежданите срещи с МЗХ са правени следните предложения:

➢ Законодателни промени с оглед извършването на контрол на качеството на произвежданото българско вино и контрол на продажбите на винено грозде, (проверки на регистрираните добиви от реколта грозде и произведените количества вино и мъст). Контрол на качеството и вноса на винено грозде и вино от държавите членки на ЕС и трети страни;

➢ Създаване на административни облекчения, свързани с наемането на сезонни работници, социална политика за насърчаване на заетостта в лозаро-винарския бранш и като цяло в земеделието, облекчаване на осигурителната тежест за земеделски производители;

➢ Адекватно подпомагане с оглед извършването на растителна защита, тъй като винените лозя не се подпомагат по отношение на торове и препарати, както всички други земеделски култури – трайни насаждения. Помощта под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство също е под минимума по отношение на лозарите (и не само);

➢ Предвиждане на ежегоден национален бюджет за подпомагане на лозаро-винарския сектор. (за минимум 5 последователни години, като кризисна мярка за подобряване на състоянието на сектора);

➢ Политика за борба с последствията от природни бедствия и осигуряване на финансова помощ при последствия настъпили от тях не само при наличието на 100% загуба.(Застрахователите в повече от 90% от случаите не изпълняват задълженията си!);

➢ Да се създаде организация на междуведомствената работа МЗХ, ДФЗ и ИАЛВ, тъй като доказано съвместната им работа до сега създава пречки;

➢ Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за всеки следващ период да не се копира от предходния и козметично да се променяна.

От съществено значение е да отпадне ролята на ИАЛВ по мерките/интервенциите и издаването на удостоверения, както и създаването на лозарски регистър. Очертаването на площите следва да се случва е ДФЗ (всичко по ЕФГЗ и ЕЗФРСР е в компетентността на ДФЗ).

 

Извършване на едни и същи проверки от ДФЗ и ИАЛВ с различни резултати, също води до загуба на средства, разбира се рефлектиращи върху сектора – следва да се прекрати.

➢ Инвестиции в техника и иновации за лозарските стопанства (финансиране със средства от ЕЗФРСР), към момента са допустими, но са създадени условия да не покриват много от критериите и да изпадат от класиранията след провеждането му. Една от причините да не попадат в определението за „чувствителни култури“.

 

За съжаление до момента няма никаква реакция и действия от министър Гечев, нито сега, нито по време на предишния служебен кабинет на президента Радев, когато Гечев бе ресорен зам- министър във ведомството.

 

Хвърлянето на прах в очите на хората от сектора няма по никакъв начин да подобри положението им, а напротив ще става все по зле, до момента в който ръководството на МЗХ в лицето на министъра престане да мисли само за прибиране на комисионни от уговорени обществени поръчки, а влезе в законовите си функции – а именно грижата за земеделските стопани.

 

Единствено хората от бранша, чрез редовните си протести по улиците могат да накарат Румен Радев да предприеме кардинални рокади в Министерството и там да бъдат поставени хора които имат реално отношение към проблемите на сектор „Земеделие”.

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 11| 9488 |31.10.2022 Илиян Василев иска оставката на ”пишман министъра” Росен Христов . 1| 9003 |12.10.2022 Плете ли някой корупционна кошница в социалното министерство? Знае ли за това министър Лазаров? . 0| 6713 |26.08.2022 Юрист: Говоренето на министър Христов за арбитража е опасно за българския интерес . 0| 3145 |14.07.2022 Министър Божанов освети плащанията на държавата над 5 000 лв. от 2006 г. насам

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads