М. Мурджов пред Фрог: Излязох от политиката, за да не се срамуват децата ми

- Какви са впечатленията ви от предизборната кампания?

- Партиите в момента се занимават с благотворителна дейност. Разнасят телевизори, хладилници. Парите от държавната субсидия, които са отпуснати от партиите да се усъвършенстват, да наемат експерти, които да предлагат политики, даващи законодателни решения, да създадат условия държавата и институциите да бъдат устойчиви, се дават за битови придобивки. Явно тези пари на партиите не им трябват и да вземат да си гласуват да ги намалят. Хората могат да си купят сами хладилници и телевизори. Смисълът на политиката не е да се прави благотворителност, а да се обслужват по-голяма маса от хора – милион, два...

 - Но политиците ще кажат, че това са хладилници за пострадалите от наводненията хора...

- Така е, но това делегитимира държавата. Политическите партии са тези, които създават условията, държавата да гарантира на тези хора да им възстановят домовете, да им купят хладилници, телевизори. Липсва на кампанията послания, както и отваряне на голям дебат какво ще се случва оттук нататък - дали ще бъде стабилно следващото управление, какви политики ще бъдат провеждани, как ще се развива държавата, какво ще става с бизнеса.

Партиите, участващи в изборите са познати, но са непознати политиките им след това. Едните казват: „Много е лошо, няма да има пари”. Другите казват: „Цените на тока ще скачат, всичко ще се срути.” Може да е така, но вие какво ще направите, за да не се случи това?! Дебатът е вътрешнопартиен, той не е обществен. Представителите на партиите се заяждат помежду си, но не отговарят на основните въпроси. Такава кампания никога не е имало.

Партиите не искат да чуят какво ги питат хората, не ходят да си говорят с тях. Може би причината за това е, че нямат готово решение, което е лошо.

- Защо не се върнете към политиката?

- Нямам желание. В момента в политиката трябва по-малко да разбираш.

- Това ли ви накара да напуснете ВМРО?

- Много са нещата. Политиката е отстояване на някакви принципи. Известно е, че не можеш постоянно да го правиш, трябва да правиш компромиси. Правиш компромиси с идеята, с принципите. Започнах да правя толкова много компромиси, че се запитах кои са ми принципите. Осъзнах, че моето място не е там. Имах вътрешен тормоз. Сега мога спокойно да обясня на децата си какво правя. Преди са ме питали: „Този не е нормален, ти какво правиш с него?”

Дъщеря ми беше в 7-и клас, бях я взел от училище и завел в НС. Дискутирахме Изборния закон с народния трибун Яне Янев. Тогава той предлагаше великата поправка за увеличаване на изборната бариера - да стане за коалиции двойно, от 4 на 8%. Спорих с него. Моята партия реши да си заличи собствената си парламентарна група и да стане коалиционен партньор на Яне Янев. При това положение какво да кажа на дъщеря си?!

Иначе политиката е брилянтно изобретение. Въпросът е, че се прави от калпави хора, поне в моята държава. Хората не вярват, партиите подсъзнателно усещат това и затова не се напъват да предлагат нещо. 

Даниела Николова