Народът - жертва на мафията с лекарства

Общественият гняв даде основание на премиера Бойко Борисов с един замах да отсече главата на скандалната зам.-министърка на здравеопазването Гергана Павлова. Официалният му мотив бе лаконичен - “собствено усмотрение”, но цяла България разбра, че наглата чиновничка, която отказа да говори пред обществото, се раздели с поста си заради огромен конфликт на интереси между преките й задължения в министерството и задкулисно лобиране за стария й работодател – фармацевтичния бос Огнян Донев. Втрещяващите разкрития за пипалата на здравния октопод се изляха след обявяването на тлъсти бонуси, които шефката на Националната здравно-осигурителна каса Нели Нешева сама си написала заради усърдния си труд. Така чиновническият пир по време на криза отключи една отдавна наболяла в обществото тема -  за здравния октопод и мафията с лекарства.

Монополистите използват хаоса и разпада в системата на здравеопазването, за да акумулират гигантски печалби на гърба на болния народ. Разследване на ТВ7 показа, че по-изгодно е да се разболееш в някоя от съседните Сърбия или Турция и да се лекуваш с продукцията на родната „Софарма“. Фирмата, която монополно определя цените на лекарства у нас, дере кожите на българските пациенти и на бюджета за здравеопазването, като продава медикаментите у нас в пъти по-скъпо дори, отколкото в държави, които не са членове на ЕС.

И в Гърция, и в Турция  и в Сърбия редица медикаменти могат да се намерят над 100-200% по-евтино, отколкото в нашите аптеки. Така например ампули за тежка форма на алергия, които се дават и на трансплантирани пациенти, произведени от фирмата на Донев, струва у нас около 70 лв. за опаковка. Близо три пъти по-евтино е това лекарство в съседна Турция, където цената му излиза около 25 лв. Подобна е ситуацията и в съседна Сърбия. Медикамент за високо кръвно в аптека в Белград върви по 7 лв., докато в България цената му е 19,97 лв. У нас това лекарство се заплаща частично от Здравната каса. Така от въпросните 20 лв. 15 лв. дава болният, а другите 5 лв. се поемат от касата. Равносметката е, че на хипертониците у нас им излиза значително по-евтино да си купят българското лекарство в Сърбия. Така на практика се оказва, че „Соффарма” прави дъмпинг на чуждите пазари и компенсира загубите от високите надценки върху медикаментите в България.

„Тези дни дочувам, че обществото пита защо едни лекарства са по-евтини в Сърбия, а в България не са. Гергана Павлова не е изпълнила своя служебен ангажимент. Той е да обясни как се формират цените на лекарствата и защо сме допуснали това да бъде така. Кой да го обясни, аз ли”, попита гневен Борисов. На всичко отгоре наглата Павлова упорито се спрягаше и да замени Нешева на важния пост в Здравната каса. Самият фармацевтичен бос Огнян Донев се хвали, че лекарствата на “Софарма” са най-евтините. По думите му дори фактът, че той е на пазара, действал “дисциплиниращо” на конкуренцията в бранша. В момента фармацевтичната компания  на вестникарския бос държи 70% от доставките на болниците с лекарства. Заради огромните дългове те са принудени да продължават да купуват само от нея, за да не изпаднат във фалит. Само за миналата „кризисна” година приходите от продажби на „Софарма” нарастват с 11% до 445 млн. лв., а  печалбата се увеличава с 50,6% до 7,373 млн. лева.

В същото време от завишените абсурдно в родината му цени фармацевтичният бос сваля от гърба на болните, вноските и хазната около половин милиард отгоре -толкова могат да бъдат спестени за здравето на българина, ако бъде сложен ред в ценообразуването на лекарствата, изчисляват експерти. Огнян Донев обаче отказва да приеме атаките и смята, че те са некоректни. Той не си спомня Гергана Павлова да е работела при него, нито пък е лансирал за шеф на Здравната каса чрез своя медия. Бизнесменът обяснява още, че когато влиза за първи път на един голям пазар като турския нормално е да пробие с по-ниски цени и това е въпрос на негова търговска стратегия. Донев не приема, че е монополист и твърди, че държи само 5,17% от производството на лекарства. От друга страна пък болниците бавели много време разплащането на доставените лекарства и заради това много от малките фирми отпаднали от играта.

Тони Веков, търговец на лекарства обаче разкри, че като зам.-министър Павлова не само е можела да влиае върху цените на лекарствата, но е определяла пряко бюджета на болниците в страната за медикаменти. На тези, които не са искали да купуват от „Соффарма” им се намалявала издръжката и така медицинските заведения закъсвали финансово. Собственици на аптеки са категорични, че Донев заблуждава обществото, че не е монополист, забравяйки за фирмата си „Соффарма трейдинг”, която държи основно вноса и дистрибуцията на лекарства у нас. „Може да има лекарства които у нас се продават по-скъпо, но това едва ли важи за всички. Ако трябва да бъдем точни трябва конкретно да се изследва и да се търси причината. Иначе в търговията изглежда, че това е допустимо. Трябва да се види дали е далавера или търговска кампания на лекарства, които касата рембурсира”, поясни пред „Торнадо” бивсшият здравен мнистър и  шефа на Клиника по кардиология в УМБАЛ ” Света Ана” Божидар Финков.

„Трябва да има прозрачност как болниците провеждат търговете с фармацевтичните фирми. Да бъдат отваряни всички предложения и оферти, за да се види дали няма по-добри предложение”, настоява на свой ред шефът на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Бившият председател на БЛС Андрей Кехайов пък не пожела да коментира скандала, тъй като не се е запознал подробно фактите, до дни екипът му щял да излезе с позиция.

Даваме най-много пари за хапчета в ЕС
Макар да сме най-бедни в Европа, даваме най-много пари за лекарства. През 2011-а българите са похарчили 2,3 млрд. лева за медикаменти, като съотнесено с населението и брутния вътрешен продукт, това ни прави едни от първенците в ЕС. Държавата е платила 801 млн. лв. за лекарства, а тази година се очаква да се похарчат още 815 млн. лв. от бюджета. Простата сметка показва, че 64% от средствата за медикаменти се плащат от джоба на болните, а държавата покрива едва 36 на сто. В Европа съотношението е диаметрално противоположно. Там публичните разходи за лекарства никога не надвишават парите, дадени за извършена дейност от болници, обясни шефът на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Освен това няма страна в общността, в която ДДС-то върху лекарствата да е 20%, колкото у нас (виж таблицата).

Осемте страни, с които България стравнява цената на лекарствата, плащани от Здравната каса, имат значително по-ниска ставка върку медикаментите

Страна                        ДДС върху лекарства

Естония, Латвия     5%
Испания                   4%
Унгария                    5%
Гърция                   10%
България              20%
Славакия              10%
Чехия                       5%
Литва                        5%
Румъния                  9%
Полша                      7%

Срам! Бъркат ни с членки на Африканския съюз
Останах поразен, след като прочетох, че изданието „Ню Юръп”, на ЕК ни иронизира и ни напомня, че не членуваме в Африкански съюз, а в Европейски и затова трябва да се съобразяваме с лекарствената политика и общите принципи, утвърдени от партньорите, коментира бивсшия здравен министър проф. Радослав Гайдарски. Той смята Огнян Донев за тарикат, ясно е, че прави дъмпинг на външните пазари, но големият хирург няма обяснение за странната му ценова политика. Ако обаче болниците останат зависими само от една-две дистрибуторски фирми, ще фалират до няколко години.
Необходимо е пълна смяна на ръководството на Здравната каса, ако искаме промяна в този сектор, настоява хирургът.

Законът е неизгоден
„Монополът във фармацевтичния сектор може да се прекрати много лесно с промяна в закона за здравеопазването”, категоричен е пред  „Торнадо и Фрог Нюз” д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. „Принципно фактът, че фирма продава по-скъпо лекарства у нас отколкото в чужбина не е законово подсъдно, а само морално. Болниците са търговски дружества и имат право да работят с която и да е фирма за консумативи. Само че тук вече идва тънкият момент, който някой умишлено крие – парите  идват от нашия джоб и ние имаме право да знаем защо се купуват скъпи продукти. Има точка в закона, която забранява на фирмите да произвеждат група лекарства, за които е платен патент, който важи 10 години. След като само една фирма има право на внос и производство, то е логично да е монополист и да си определя сама цените. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който не е чел текстовете и е гласувал в парламента неизгодния закон”, категоричен е Кацаров.

Производителите, а не аптекарите са виновни за скъпите хапчета
„Журналистите са заблудени от „оня” списък с лекарства, който е публикуван в сайта на Националната здравно осигурителна каса. Той не е актуализиран от няколко години насам и някои медикаменти дори не се произвеждат вече”, коментира членът на Български фармацевтичен съюз Йордан Славчев. „Що се отнася до това, че изнасяме по-евтино лекарства, има пазарна икономика. Турция е 80-милионна държава. Има огромен пазар, който е обслужван от наша фирма. Няма значение коя е тя. След като са й поръчали 3 пъти повече хапчета отколкото тук и са определили цената им да е такава, значи имат контролни органи, които са преценили да е така. Все едно да имаш таксиметрова фирма в Банско и да караш на 70 стотинки на километър, а не на левче, примерно, а началната ти такса да е 60 стотинки, както в София, вместо 1,20 лв. В Банско таксиметровият шофьор не може да печели колкото колегите си в столицата, защото разстоянията, на които вози клиентите, са къси. Фармацевтичният пазар също е референтен и на него монополистите държат високите цени чрез дистрибутори и вносители. За никого не е тайна, че има няколко играчи в страната, които са производители, дистрибутори и държат аптеки – затворен цикъл. Дали те имат връзка със НЗОК, която подписва високите цени, които скандализираха страната, трябва да кажат те, аз нямам отношение към този проблем. Дано поне хората най-накрая да разберат, че не аптекарите са им виновни за скъпите хапчета, а производителите. Софарма, а и която и да е друга фирма, не може да оцелее, ако пакетира лекарства само за българския пазар. За болните у нас й е нужно да пуска машините само 2 седмици в годината, след  което да затваря кепенците”, категоричен е Славчев.  

Пием 5 пъти по-скъп аспирин от Турция
Проверка на „Торнадо и Фрог Нюз” показа, че дори най-често използваните лекарства в България са до 5 пъти по-евтини в Турция. Немският аспирин на Байер, който се внася от български фирми струва 4,85 лв. в аптеките. За сравнение в Южната ни съседка същото количество от 20 хапчета е 1 лв. Цената е по-ниска дори от родния ацетизал, който струва 1,65 лв., или около 60% повече. Друг парадокс е болкоуспокояващият препарат Oky, произведен в Италия. Съставките му са абсолютно същите с произведения у нас аулин. Дори поръчани чрез интернет, ампулите излизат двойно по-евтино от българския еквивалент на лекарството. Един от най-популярните медикаменти срещу белодробни проблеми „Бромхексин” също се консумира с пъти по-евтино край Босфора. Там 50 таблетки струват 1,20 лв., докато в България 20 хапчета, произведени от „Софарма” се харчат за 4 лева в аптеките. Лекарствата за високо кръвно в Гърция също са по-евтини от нашите. Небилетът например у нас е 28 лв., докато скъпият западен продукт в Драма се продава само срещу 8,50 лв. В Гоце Делчев и Златоград дори  въртят лекарствен туризъм. Местните отскачат до Драма и Ксанти за да си купят по евтини илачи, които им излизат по-тънко дори с пътните, разказва пред „Торнадо и Фрог Нюз” митничар.