В неделя столичният зоопарк ще отбележи Деня на мечката

По-късно гостите ще имат възможността да научат повече за обичая и рутуала и да се запознаят с проекта "Проучване на мечката в България" в сградата на Екологичния център в Зоопарка. На гостите също така ще бъде прожектиран филм за кафявата мечка в България и ще могат да се включат в различни тематични игри. В българската фолклорна традиция денят на свети Андрей е празник на мечката. Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи.
  Около Коледа софийската Зоологическа градина очаква нови попълнения, заяви директорът на зоопарка д-р Иван Иванов. Той обясни, че градината вероятно ще посрещне новата 2009 г. с още 17-18 вида фазани, короновани жерави, скунксове и бурундук. През зимния сезон посещенията традиционно намаляват, но интересът към градината и нейните обитатели не спира, разказа още д-р Иванов. Той допълни, че за развлечение на малчуганите по празниците в незаградената част на зоопарка вече се разхождат свободно няколко египетски гъски, пауни и фазани.
Животните вече са готови да посрещнат студената зима. Парното вече е пуснато, а складовете са заредени с тикви, зеле, портокали и банани. Прясното месо обаче се кара всяка седмица и се поръчва само тогава, когато е на изчерпване и има нужда от нова партида, тъй като то се разваля много бързо. Администрацията на столичния кмет Бойко Борисов купува конско и магарешко месо за хищниците в зоопарка - лъвове, пантери и тигри. Животните в зоопарка се хранят под много строг режим през цялата година и си имат специални дажбени таблици - есенно-зимна и пролетно-лятна. По тях според сезона и специфичните изисквания на животното се определят количеството и видът на храната, която му се дава.
Обитателите на столичния зоопарк в момента са над 1200 от около 240 вида - от насекоми до бозайници, което е рекорд за Балканския полуостров. Най-възрастната сред тях е слоницата. Тя е на 55 години. Почитта към дълголетницата се конкурира с възторга от най-младите членове на зоологическото семейство - това са двугодишните лъвчета Слави и Стефани, както и малко кенгуру. Малки има и сред пернатите обитатели на градината. Сред най-обгражданите с внимание обитатели в този сектор на зоопарка са пауните и папагалите. „Зоопаркът в момента се развива много добре”, казва още д-р Иванов и допълва, че амбицията сега е да бъде придаден един изцяло нов облик на зоопарка - да се боядисат клетките, да се смени електрическата инсталация, да се построят тоалетна за хора с увреждания, детски кът, баня. Всичко това се прави с общите усилия на зоопарка и осиновителите на животни. Последните са фирми, училища, публични личности и обикновени граждани. С осиновяването те придобиват рекламна площ.

Историята на зоопарка започва на 1 май 1888 г., когато е издаден указ за основаване от цар Фрединанд. Зоологическа градина в София е първата подобна институция на Балканския полуостров и една от най-старите в Европа. Още от първите години на съществуването му в зоопарка, наред с животни от местната фауна, започват да се отглеждат и много екзотични видове. Тогава той не е бил разположен на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата поява на животинска експозиция е на черен картал. Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали се оказала недостатъчна, поради което царят определил за целта част от бившата ботаническа градина.По това време теренът на ботаническата градина се намирал в края на града.Територията на бившата царска ботаническа градина заемала парцела между сегашните бул. "Евл. Георгиев", бул. "Руски", бул. "Толбухин" и ул. "Гурко". През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото коритото на един от притоците на Перловската река.
На отредения терен се намирала само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина.
Продължило обогатяването на животинската колекция.
Тогава интересите на царя се насочили извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка били докарани първите два лъва. Още през същата година те дали поколение - едно мъжко лъвче.
През 1893 г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът д-р Паул Леверкюн.
Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрстване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени първите пристигнали в зоопарка бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогвашния главен ловец на двореца Бернард Курциус. Той пристигнал в България заедно с цар Фердинанд. Бернард Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години. През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликани. През същата година е докарана първата едногърба камила.
През 1894 г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голямата куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати орела.
Особено важно за зоологическата градина е, че през следващите десетина години тези орли силно увеличават своя брой. Голяма гордост за нашата зоологическа градина е фактът, че една двойка брадати орли давала поколения в продължение на двадесет години почти всяка година.
Много малко са зоопарковете, които имат такъв актив в своята история.

От 1893 г. три дни седмично само след обяд градината се е посещавала от любознателните жители на нашата страна. Броят на посетителите бил толкова голям, че в дните за посещение шест стражари пазели ред. Входът по това време бил без всякаква такса.
Броят на посетителите се установявал със специална въртележка с брояч, монтирана на входа.
В слънчеви празнични дни броят на любителите на животни достигал 4000 - 5000 души. За онова време тази цифра, разбира се, е доста значителна.
Първият българин, който заема отговорна длъжност в ръководството на зоологическата градина, бил Павел Патев (1889— 1950 г.). През 1934 г. той е назначен за уредник на градината, а през 1939 г. — за директор. Изтъкнат орнитолог, автор на „Птиците на България" (1950), той поддържал добре живата колекция на зоологическата градина, особено нейния „птичи отдел".
Периодът, през който работил П. Патев, обхваща едни от най-трудните години в историята на градината. Те съвпадат с времето преди Втората световна война, годините на войната и периода непосредствено след нея. Няколко от бомбите паднали в зоологическата градина, разрушили клетки, убили животни и опожарили административната сграда, където била богатата библиотека и целият архив. През тези години на изпитания и опасности директорът Патев и сътрудниците на градината преодолели големите трудности при опазването и изхранването на животните. Необходимостта да се осигурят повече удобства за животните и посетителите налага преместването на зоологическата градина от старото и място в центъра на София, завършило през 1984. Новата площ е около 23 ха и въпреки някои недомислици, в проектирането и изграждането на парка, сега той предлага относително добра възможност за настаняване и отглеждане на голям брой видове. В съответствие с утвърдените тенденции, зоопарковете да играят роля на своеобразни природозащитни центрове, в Зоо София има много представители на видове, застрашени от изчезване в национален и световен мащаб. Сред тях са маймуните дрил и червеноглаво мангабе, египетския, белоглавия и черния лешояди, изключително редкия амурски леопард, гривестия вълк. Зоопаркът не е лишен и от представители на животните, познати ни още от детските приказки и станали отдавна неотменима част от културата на българина - европейски вълк, кафява мечка, лисица, заек. И възрастни, и деца замират от удивление и възхищение пред хипопотамите, носорозите и слоновете.
Последните заемат особено място и в символиката на Зоопарка - неизвестно точно кога, но коронованото слонче е избрано за емблема на Зоологическа градина - София. През 2008 зоопаркът отбелязва 120 години от създаването си. Тази година само от продадени билети са отчетени около 500 хиляди посещения.
Зоопаркът, който е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, се намира на ул. „Сребърна“ №1.
През летния сезон е отворен за посетители от 9:00 до 19:00 ч., а през зимния — от 9:00 до 17:00 часа.

Аделина Георгиева