Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик за Фрог: За родната дипломация и външна политика през 2021 г.

От новия външен министър очаквам да прилага стриктно ЗДС, да оптимизира раздутия си щат в условията на експандиращата дигитализация и роботизация и home office режими. Това заявава за Фрог нюз д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик.

Подмладяването на личния състав на Министерството бе безспорно позитивен процес, но елиминирането на „майсторското” и „кандидат-майсторските” поколения „в занаята”, т.е. на „наставниците”, не можa да бъде „смляно” зa 2-3 десетки години. При министър Е.Захариева контролът върху изтичане на информация за неудачи във външнополитическата и дипломатическа дейности се изостри. В публикуваните отчети на МВнР отсъства всякаква критичност, да не говорим за споменаване на очевидни провали.

Ежедневната рутинна работа на МВнР продължи с често прилагане на home office и дистанционни форми на контакт като видео-конферентни формати, които даже обезмислят класическата дипломация. При щат от 1399 души и 1260 заети бройки има възможности за оптимизиране на набъбналия личен състав. Екс-министър Николай Младенов бе наложил визията „си”(!?) за МВнР – консулски задължения в чужбина, „Ситуационен център” у нас с информативно-технически функции, „представително-присъственическа” yes-/wo/men дейност в международни изяви, вече доколкото позволява пандемията. Плюс шаблонна, предимно техническа работа по отделните досиета в рамките на Европейския съюз и отчасти „протоколни повинности”.

Вече даже остават незаети места за персонал в чужбина поради липса на интерес към консулска дейност. Наред с усложненията пандемията отчасти сериозно облекчи дейността на задграничните ни представителства (ЗП). Тя послужи като алиби за минимизиране на контактите с българите в чужбина и на работата с тях. В редица страни ковидът ги сведе до бюрократични преписки по електронната поща и немотивирано удължаване на сроковете за извършване на рутинни консулски услуги. Нарастна щатът на ЗП в страни от третия свят, в които България няма какво да изнесе. Доскоро някои от тези ЗП нямаха свои уеб-страници, барикадирани зад обявеното кратко работно време. Изчегъртани бяха по-достойните за Бг опции за собствен външнополитически почерк, като напр. „защитата на спорни позиции в български интерес”.

До изборите на 4 април т.г. външната политика се осъществяваше главно от премиера Борисов, с всички произтичащи от този факт последствия. МВнР рядко бе представяно в делегациите му в чужбина, дори в САЩ през 2019 г. не беше. „Вождът” явно не се доверяваше на навалицата от случайници на ул. „Ал.Жендов” № 2.

По всичко личеше, че атлантиците от „Новите /преди 2-3 века/ земи” и Стария свят разчитат на родната полит-послушковщина да изпълни следните задачи:

1. Окончателно ангажиране на България с готовност за военни действия между НАТО и Русия в Черноморския регион.
2. Безусловна колаборация за зелената сделка.
3. Приемане на бегълци, наричани бежанци, от бившите им колонии в третия свят и чрез всевъзможните пактове и компактове по миграцията.
4. Признаване на третия пол /джендъра/, ратифициране на Истанбулската конвенция, макар и със известно закъснение заради „своеволията” на Конституционния съд и „консервативните патриоти”.
5. Да премахне всички български пречки и условия по пътя на възнаграждаването на Повардарието с членство в Европейския съюз заради членството си в НАТО и „хомогенизиране на Балканския и Черноморския регион в антируска сцена”.

По т.т. 4 и 5, не без натиска на „Обединените патриоти”, Б. Борисов бе внесъл известните корекции в курса на министър Е.Захариева на почти-нищо-не-правене, извън епизодични повърхностни контакти с хомолози в Брюксел. Освен опитите му за баланс на отношенията ни със САЩ и Русия за сметка на държавния бюджет, с години напред, напр. чрез покупката на непроизведените изтребители Ф-16 „срещу” строителството на Турски/Балкански поток на газопровода от Русия през Турция към Сърбия. По т. 5 бяха активирани десетки полит-грантаджии, готови да заработят от пропагандните сръбско-скопско-руско-щатски „масали” за изолация на България в света относно не/готовността на Скопие пред София за преговори за ЕС.

Служебното правителство встъпи в длъжност на 12 май 2021 г. Като основни приоритети на МВнР през следващите месеци служебният министър Светлан Стоев, кариерен дипломат, обяви: 1. Възстановяването на доверието и активизирането на диалога с Република Северна Македония (РСМ), както и 2. Oрганизирането на изборите на 11 юли 2021 г. зад граница (последваха и тези на 14 ноември с.г.). По-късно той добави стабилността и сигурността в региона на Източното съседство и други текущи направления и сектори на българската външна политика. Министър Стоев „плуваше в свои води” във всички формати на срещите на министрите на външните работи на държавите - членки (ДЧ) на ЕС и НАТО, „Гимних“, Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, вкл. в тази на върха на НАТО, заседанията на Съветите „Външни работи” и „Общи въпроси” на ЕС, в Комитета на министрите на ОССЕ, на рутинни контакти със свои хомолози и посланици на двустранна междудържавна основа.

Резултатите от изборите на 4 април дадоха възможност на президента Радев да наруши „ембаргото от родни тарикатлъци” той да бъде често изолиран за 4 години от международна дейност. Г–н Радев участва в срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни 2021 г., в заседанията на Европейския съвет (юни и октомври). Откри Срещата на върха на регионалната Инициатива „Три морета“ и съпътстващия Бизнес-форум (8-9 юли, София) с организационното съдействие на МВнР. Отзоваха се президентите или висши представители на 12-те държави участнички на страни-партньори. Според Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО, инициативата „Три морета“ и най-вече провеждането ѝ в София е 3-ят дипломатически успех за България, след отхвърлянето на Истанбулската конвенция и общата позиция за Република Северна Македония. По Триморието съществуват и противоположни оценки и тълкувания за антируска, дори антинемската насоченост. В периода януари - май 2021 г. МВнР изпълняваше ролята на Национален координатор по инициативата.

За разлика от предишното правителство, при служебното започна активно разясняване у нас (с хомолозите на Стоев от Португалия, Чехия..., на международните форуми и с чужди посланици) и в чужбина на официалната позиция – рамка, по която България се движи в отношенията си с Повардарието спрямо европейските ни партньори. Според министъра българската позиция имала чуваемост.

Дано да е било така, защото отново прогърмяха дефицитите на политическа грамотност на управление на външнополитическите процеси и на дипломацията: наши посланици и политици се оказаха неподготвени по темата. Последва ненужен масов индивидуален прием – с цел лично или протоколно познанство - на чужди посланици на високо и най-високо ниво и при ресорни министри. Най-унизителният връх на посланическия фарс за снимчица сред президентската и правителствените институции бе демаражът от демарши на Херо Мустафа, сервилно приета на всички пожелани от нея равнища. С колониално-протоколни уникуми като едновременна аудиенция при министрите на външните работи и на икономиката. Или с шефа на НАП в присъствие на финансовия министър. При срещи с чужди емисари (от ЕК, Португалия, Скопие) бе пренебрегван частично Стоев. Чехия и Словакия, възникнали на международно-правно основание Версайската система от договори след ПСВ, сред които е и зловещият за нас Ньойски, имат разбиране към визиите на Скопие, Белград, Москва, Вашингтон. Поне бе подпомогнат туристопотокът от Чехия след гостуване на външния й министър.

По тезите на Р. Радев и К. Петков – за загърбване на историческите въпроси с насоки надграждане единствено към проблемите на българите в Северна Македония и „икономическия келепир” – контрира проф. Николай Овчаров с: „Ако предадем историята си, ще трябва да обясняваме на децата, че Самуил е бил и „македонски” цар”.

В рамките на рутинната полезна дейност през лятото на 2021 г. зам.-министър Румен Александров представи основните теми и цели на Конференцията за бъдещето на Европа, чрез която може да бъде чут гласът на гражданите и взет под внимание от европейските институции и националните власти. Но за съжаление темата не бе достатъчно популяризирана сред обществеността.

14-та година в ЕС! Без членство в Шенгенското пространство и еврозоната, а вместо премахване се сдобихме с втори мониторинг от Брюксел! Плюс многобройни «по-дребни» политико-дипломатически гафове! И „дребни” протоколни като връчване на акредитивни писма на полския президент с домакински ръкавици за миене на чинии.
В първите дни на служебното правителство МВнР излезе с безцветна декларация, в т.ч. със стилистични пропуски, по напрежението между Израел и Палестина от ракетни атаки от Газа и нападения срещу цивилно население, довели до многобройни жертви. Наложи се министърът лично да прави изявление на 18 май.

Институционализирането на политическа НЕсамостоятелност, която лишава от собствено съдържание външнополитическата дейност на държавата, продължи дори при служебното правителство. Напр., с подписването на Кримската декларация през август т.г. от „блокова солидарност” без насрещни ангажименти като обезпечаване на езиковата самобитност на украинските българи. По инерция и през т.г. се задълбочи неспособността за внасяне и отстояване на български позиции в общата външна политика и политика за сигурност в ЕС и НАТО, в ООН и международни организации. Дори да формулираме национални позиции в самите органи на Европейския съюз!?

Проблемът е, че при недостига на национален суверенитет и липсата на политическа воля за осъществяване на собствена външнополитическа стратегия, външната ни политика произтича основно от вътрешната, и самостоятелно не може да бъде "оздравена или реанимирана". Но все още може да се желае и опитва.

Броят на „политическите” назначения на ръководители на дипломатически мисии продължи да надхвърля допустимата квота. Поне 4-5 от тях са бивши шефове на спецслужби, което не е изтънчен ход в двустранните връзки дори с партньори.

Не липсваха и ускорени секс-кариери, предимно при дами и на „бързите писти” на екс-министъра-офшорник Младенов. Съдейки по приемните конкурси за нови дипломатически служители, имаше дефицит на качествени кандидати, т.е. учебно квалифицирани или с напреднала грамотност. Да забравим за владеещи редки езици!

В МВнР продължиха да формулират «на книга» 3-те политики „Развитие на ефективна дипломатическа служба”, „Публична дипломация”, „Активна двустранна и многостранна дипломация” и 11 програми, но гръмките названия не свидетелствуват за намек за глътка национална суверенност на интереси, а кореспондират с безкритичното присъединяване към решенията и препоръките около „жалоните” НАТО и ЕС. С безпрекословно подчинение на Вашингтон и Брюксел, Берлин и Париж. А Анкара ?

Продължи отсъствието на нови и въобще български инициативи за преодоляване на международната конфронтация и заплахите за сигурността на държавата. „Покрай ушите” на българските външнополитически фактори минават инициативи като тази на Черноморския институт, Бургас за превръщане на Черно море в зона на мира. Или по евфемистиката на Б.Б. за „свободна плаващите в морето ни платноходки”.

За интереса към България частично може да съдим по броя на дипломатите в посолствата на изпращащите страни в София. Към м. октомври 2021 г. в посолството на САЩ в София са регистрирани 52 дипломати като 1-ви членове на семейства (в т.ч. 1 нерезидент и дипломатка със съпруг с български имена), Русия – 44 дипломати, Китай – 25, Турция- 20. За сравнение: Германия – 30 + 1 нерезидент, Франция 11 + 6 нерезиденти, Италия, Испания – по десетина дипломати.

Николай Младенов закри нашите посолства в Балтика, последва реципрочност. Швеция и Норвегия също закриха дипломатическите си мисии в София и от ЗП на трите скандинавски кралства единствено у нас остана датското посолство! Поне 3-4 други посланици търсят по-малки посолски сгради в София, предвид съзнателни съкращения на персонала. Нима това не са оценки за „мощта” на сегашната ни, вкл. външна политика? А България поддържа посолства и в Стокхолм, в Копенхаген, и в Осло. Без реципрочност и двустранно дипломатическо присъствие в Балтика, но откриваме посолства, по същество консулства, в Абу Даби и Саудитска Арабия? Все пак бе разбираемо, че между м. май – м. септември т.г. абсолвентката на Анкарския университет г-жа Селвер Халил връчи с отделни пътувания акредитивните си писма в Талин, Рига и Вилнюс като наш дистанционен посланик със седалище в София.

При Е.Захариева се утвърди тромаво-неудачно балансиране на двустранните ни отношения от Б.Б. с участниците в петоъгълника ЕС-САЩ-Русия-Турция-Китай и в стратегическия триъгълник на противоборства и временни целеви съюзявания САЩ-Русия-Китай. От които, както винаги не съумяхме да спечелим нищо. В отчет на МВнР се подчертава, че през 2021 г. са продължили последователните усилия за утвърждаване и възходящо развитие на стратегическото партньорство на България със САЩ. На рекордния пакет от санкции спрямо български граждани по щатския закон «Магнитски», безпрецедентен за неколониална Европа, МВнР-София отреагира с „византийски” текст за съвместна/та борба със САЩ против корупцията, без да се оспорва „универсалният характер на действие на закона” от чужд законодателен орган върху България „и цялата планета от подмандатни територии” !? По политически причини, вътрешни проблеми и противоепидемичните мерки отношенията с „трите империи” през т.г. се поддържаха или придвижваха главно на равнище посолства.

В МВнР съобразиха да не се ангажират „по братски” с реакция по нахлуването на американски войници в производствен цех в Чешнигирово, със смъртта на старши лейтенант Тодор Манчев, със злополучния инцидент с българския МИГ-29 по време на шумно прокламираното учение на НАТО над Черно море. И с казуса с кораба Vera Su. Обществената просвета по случаите бе подета по компетентност главно от другия дипломат Георги Панайотов, служебен министър на отбраната. Без кораба...

Установяване на отношения на стратегическо партньорство се упоменава и в Съвместната декларация между България и КНР от 2019 г.Терминът стратегическо партньорство с Русия е изоставен от години. С Русия и вече донякъде с Китай България играеше ролята на сервилна пионка на дълбоката държава и Белия дом, участваща във военни учения в Черноморския регион, в непосредствена близост с държавните ни граници с ядрената сила. Б.Борисов оценяваше партньорството в редица сфери като добро, но „руската шпионска дейност в България да престане”. Да, безспорно, да! Но българските власти продължиха с нереципрочно нихилистичното си отношение към нездравите интереси и открито афиширана дейност на всевъзможни емисари предимно от мюсюлмански държави, които необезпокоявано шестват из Родината. Невероятно е шпионска дейност у нас да упражнява единствено Русия. А Турция, съюзниците, ... ?

Според Св. Стоев МВнР се справи успешно с организирането на изборите на 4.4, 11.7 и 14.11 зад граница. По същество организационно-технически въпрос. С опит от участия и съ/организация в десетки избори у нас и в чужбина и като международен наблюдател, респ. IPSS, на ОССЕ в Косово, Сърбия; Молдова, Киев, Украйна; Силистренски окръг мисля, че трябва да търсим и други форми за епизодични контакти с българската диаспора и хора с българско национално съзнание в чужбина. Освен при избори! Неубедителен е аргументът, че те са най-големият инвеститор у нас, защото емигрантите привеждат средства у нас поради кръвна и семейна обвързаност, а не от родолюбие. Освен това част от тях следват в чужбина на роднинска издръжка от България. Мнозинството емигранти са се откъснали от реалностите у нас, плащат и данъци в чужбина. Част от тях „се кълнат”, че ще се завърнат в Родината, щом „положението се оправи”. Да, но от кого, без тях ли, които живеят поне отчасти на чужди социални системи? А и изборите струват скъпо, освен на чиновниците ни.

От новия министър очаквам да прилага стриктно ЗДС, да оптимизира раздутия си щат в условията на експандиращата дигитализация и роботизация и home office режими. МВнР да е самостоятелно в професионалния избор, да присъства по-осезаемо в нашето и международното публично пространство! По-смело и мащабно да прилага практиката на публичната дипломация, да инициира и прилага multi-track техники. Да открие виртуални посолства, по целесъобразност, или там където бяха закрити.

Тепърва ще се изяснява становище относно разумното мнение на военния министър относно ненужното разполагане на допълнителни войски на НАТО на наша територия.
И нека основен приоритет №№ 1, 2, 3 .. да стане съхраняването на мира!

Мечти! Защото назначението на двамата зам.-министри на г-жа Генчовска на 22.12.т.г. от по-низово професионално и „ИТН-равнище” ни напомня на стила а ла ОФ
9.09.1944 г. + раздуване на управленския дублаж. При наличието на по-опитни от тях постоянен и главен секретари (макар и второ поколение дипломати, наследили селско- работническия бащин произход), четирима генерални директори и 28 директори !?

Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на СБЖ