Посланик д-р Огнян Гърков: От министър Иван Башев до Теодора Генчовска

В близост до жилището му на ъгъла на бул. „Цар Освободител” и „Братя Христо и Евлоги Георгиеви”, над аптеката. Работил съм при 15 министри на външните работи, след Иван Башев до Николай Младенов. Представите си за И.Башев изградих през годините по многобройни писмени източници, разкази и спомени на десетки негови познати или съратници. През лятото на 2007 или 2008 г. моят незабравим приятел и колега посланик Иван Д. Спасов в присъствието на бившия зам.-министър Любен Петров ме привлече сред „дребните спонсори” на книгата „Иван Башев – политик, държавник дипломат”. Двамата бяха сред съставителите на книгата, а на представянето й през март 2010 г. от вълнение Иван /Спасов/ получава фатален масивен инфаркт.

Роден в семейство на заможни хора през 1916 г. Иван Башев се увлича по левите идеи и бива арестуван и въдворен в лагер Еникьой. Майка му Мария Йохан Свобода, родена в заможно семейство в Братислава, израстнала във Виена. Баща му е също преуспяващ занаятчия, преселник от Прилеп. Завършил престижната немска гимназия (Deutsche Schule) и право в СУ „Климент Охридски” Башев е доста по-различен от тогавашните „големци” в държавата. С резервираността си към властовите привилегии (живее под наем), солидното си образование и полиглотски езикови умения той е „странна птица” за произхождащите от селско-работнически „сой” висши блюстители на диктатурата на пролетариата. Бил е работохолик, комуто по природа било достатъчно да спи 2-3 часа в денонощие. А през нощта четял, изучавал чужди езици, подготвял се е за преговори. Взискателен към себе си, но и към подчинените. Коригирал преводачите, които често използвал за да печели време за обмисляне на реакция докато те превеждат устно. По думите на негов близък подчинен още от Министерството на културата щом министърът получел заплата по шофьора изпращал пари на баща си.

Преди Людмила Живкова, като заместник-министър на културата, Башев пръв повдига частично „желязната завеса” от Изток с представяне на българско златно съкровище в Швейцария и Франция, разрешава допуска на български хорови и танцови състави, и на отделни певци до най-престижни сцени в „Стара Европа”. Като министър на външните работи (1962-1971 г.) в конструктивно-прагматичен дух той отстоява последователно и успешно външнополитическите позиции на България по проблемите, натрупани преди и след края на Втората световна война предимно със съседите. С личното му участие са разчистени отношенията с Гърция и Турция. След негово време до сега няма напредък за България в реални турски действия за компенсиране на съдбата на потомците на прокудените тракийски българи и тяхното наследство за милиарди долари. По писмен разказ на посланик Асен Павлов, министър Иван Башев, вероятно по разпореждане, но с нежелание, приема делегация на индийски цигани. Те споделят желание да проведат международен конгрес с цел да насочат вниманието на световното обществено мнение към своите проблеми. Тъй като българските цигани били почти със 100% от индийско потекло, гостите изразили желание конгресът да се проведе в България. Министърът контрирал с предложение да си проведат конгреса в Индия, а от наша страна „бихме съдействали всички български цигани, които се чувстват от индийски произход, да се преселят в родината на прадедите си”. Няма информация за реакцията на висшето партийно ръководство относно позицията на Башев, но преселвания не регистрираме.

По личен принос към страната и особено за нейния интегритет за мен приживе Иван Башев е дипломат и министър на външните работи № 1 на България.
През 1992 г. ми бе възложено да изчета целия архив на МВнР (явен, за служебно ползване и секретен) около Пражката пролет през 1968 г. с цел установяване дали в Министерството се съхранява копие от решението за участието на български военен контингент в състава на този на Варшавския договор за окупацията на Чехословакия през август с.г. Копие нямаше, но посолството ни в Прага е било активно с 2 емисии дневно в решаващите седмици. Имаше и ксерокопия от шифровани радиограми с резолюции на Тодор Живков до членове на Политбюро на ЦК на БКП. Иван Башев бе редовен адресат от посолството, но в архива имаше единствено негово фактологическо изказване по темата и нито едно разпореждане към него от по-висшестоящ.
Слухове, че гибелта на популярния сред народа и интелигенцията министър е „била подпомогната” даже от големия тогавашен брат и КГБ плъзнаха веднага. Въпреки, че съпругата му София и дъщеря му Миряна ги отрекоха. Безспорно е обаче, че от скромност министърът е живял под наем и оставя вдовицата и семейството си без собствен покрив. И че жилището им е купено след гибелта му. А преки доказателства за покушения на това равнище след убийството на Джон Ф.Кенеди през 1963 г. са изключения. Илюстрация за имиджа на Башев: през 1966 г. Живков е на официално посещение във Франция. Един от придружаващите високопоставени експерти твърдял в спомените си, според преводача Нино Николов, за подслушана реплика на д-р Мара Малеева към съпруга си държавен глава при разглеждането на хотел в градчето Сен Пол дьо Ванс: „Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук при Милко Балев...”.
Но неприязънта на висшата партийна номенклатура в НРБ и в СССР не е задължителен повод за неправомерна ликвидация.

При двустранни контакти дипломатическият протокол отдава предпочитания на гостуванията като символизиращи по-голямо уважение. И в наше време е невъзможно да приведем пример когато двама поредни френски външни министри последователно приемат поканите на Башев за официални посещения в България (легендарните Кув дьо Мюрвил и Морис Шуман). Гостуват му освен хомолозите от социалистическите и съседните държави външните министри на Австрия (бъдещи канцлери), Италия, Финландия (многократно), Норвегия, Дания, Швеция Белгия, Холандия, Исландия, държавния министър на Великобритания и пр., външните министри на Индия, ОАР, Египет и десетки страни от Третия свят. У нас са били на почивка генерални секретари на ООН. Отделно посещенията на Башев в чужбина и многостранната дипломация. И безвизови режими с Австрия и скандинавски страни в периода на „студената война”!
В спомените на посланик Владимир Костов „Многостранната дипломация” има косвени факти, които илюстрират критичното мнение на Башев, поне на моменти, към тогавашния Big Brother. Те могат да послужат като частично основание за слуховете, че Башев „не е замръзнал сам” от природата на Витоша. Ден-два преди сесиите на Общото събрание на ООН той пристигал в Постоянното ни представителство в Ню Йорк за да подготвя изказването си. Съветският министър А.Громико бил неприятно удивен от идеята на Башев да акцентира върху ролята на средните и малките държави в Обединените нации. Предложил българският министър да произнесе словото си на руски, един от 5-те официални езици на ООН. Башев обаче изказал предпочитание към френския език. Или случка, когато от ПП носят на министъра вестници. Предлагат му съветската „Правда”, а той промърморва защо не са му дали „нещо по-информативно”, дори да е органът на Френската компартия „Юманите”. Известна е реакцията му по повод разпореждане на Москва и Живков за пореден път да изкажем солидарност с ГДР, когато той предлага да потърсим реципрочно някаква икономическа изгода от Източен Берлин вместо перманентната и безкритична подкрепа.
Бях колега на Славка Славова от Единния държавен протокол на д-р Джибров, която е присъствала от МВнР на разпознаването... Лежал съм в Инфекциозна болница на съседни легла с Тане, старши спасител в Централния спасителен пункт (ЦСП) "Алеко". Според него и други източници изпратената им в подкрепа военна част търсила министъра след забавяне, точно и „нарочно” в обратната им препоръчана от планинските спасители посока. Поне 20 пъти съм посещавал или минавал на времето покрай скромния паметник на лобното място, на 160-200 м. от хижата и "Алеко". Дори при тогавашните по-примитивни условия няма планинар, според з.м.с. по алпинизъм и спасител, който да загине на края на „Меча поляна” на толкова близко разстояние от ЦСП "Алеко". Камо ли опитен планинар като Иван Башев, по думи не на дипломати и парт-идеолози, а на планински "бараби"-познавачи на Витоша.
Но това са догадки на негови и мои познати, а не доказателства. Във всички случаи, и при двете версии за гибелта му, той е герой-патриот! Поклон пред паметта му!

На новата министърка г-жа Генчовска да пожелаем успех! Но: Биографичните данни са повече от скромно-оскъдни. Завършила история в СУ, не в Харвард, учила във Военна академия „Раковски”, завършила многобройни квалификационни курсчета по военна дипломация, международна сигурност и отбрана. „Вай-вай-вай!” - би възкликнал бай Хасан от анекдота за здравословните му щети след обучението в медресето от ходжата. Чиновничка в Генералния щаб и в Министерството на отбраната, преминала през Брюксел, участвала в 4 самита на НАТО. Беше кандидат за министър на отбраната през юли т.г. от Учиндолското движение ИТН. Тогава публикуваха, че ползвала „два езика”. Но кои, чужди ли само ? И това ли е военна тайна ?

Липсва месторождение, произход и предварителна биография за НЕЩО ИЗВЪРШЕНО, както при Иван Башев! Поне засега носи одежди в сносни цветове, без шарки, за разлика от предшественичката си! Но нима служебният министър, кариерният дипломат, с 35 годишен стаж Светлан Стоев не бе по-подходящ за поста в настоящата сложна ситуация със скопските амбиции, конфликтите на изток и на югозапад от нас, „съюзо-противоборството” САЩ-Китай-Русия?

Или от новия министър ще се очаква само изпълнение на указания от „Козяк”, Брюксел и т.н., с междинна инструкция от бул. „Дондуков” 2 ? И козируване? Нима, както Башев на Громико, дамата с очила би възразила за българския интерес на Блинкен? Или поне на секретарката му?

Дано, приведено към величината Иван Башев, за случая да не се породи аналогия към емблематичната епиграма на Радой Ралин с други «херои»: «„Там където седеше Иван Вазов,. днес си клати краката Начо Папазов!”

Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик