Не огромна България, но огромен български език

Това каза доц. д-р Ана Кочева в сутрешния блок на бТВ и поясни, че картата на диалектната делитба на българския език е създадена от екип експерти от Института за български език от секцията за диалектология и лингвистична география. Картата събира опита на десетки поколения диалектолози, добави доц. Кочева.

Границите на българската диалектна карта се разпростират от Северна Добруджа, която днес е в Румъния, Поморавия, днес в Сърбия, западните покрайнини, днес също в Сърбия, диалектите в Република Македония, в Егейска Македония, в западна и източна Тракия. Съвпадение между държавни и езикови граници няма.

На някои от тези места за съжаление българи вече не живеят толкова интензивно, или се притесняват да говорят български език. На хора от северна Гърция например екипът от БАН разполага със свежи записи и материал, който може да бъде прослушан на звуковата карта. Те не се притесняват да говорят български.

Това не е карта на Балканите. В лингогеографията не говорим за точна география и за меридиани и паралели, така както в географската карта, поясни доц. Кочева. Практиката освен това на целия просветен свят е да представя своя език. Така на карта на германските диалекти ще видите, че излиза в Австрия, в Люксембург и дори във Франция, коментира ученият.

Всички диалекти са специфични по своему. Голямата диалектна делитба е изток – запад, а в средата е един пояс, който разделя образно казано наречието на две. Ако на запад казват „Дедо руча бел хлеб”, то на изток „Дядо ще яде бял хляб.”, коментира доц. Кочева.

Опасност да не успеят да се разберат от различните диалектни местности в България няма, но за да не се изгубят в превода е необходимо да преминат през литературната форма, смята експертът.

„Я ю я я” – Аз я яхах (магарицата), типичен пример от трънско, прозвуча от говорещата карта в студиото.

Относно характерните меки съгласни за цяла Източна България доц. Кочева коментира, че са различни от балканските говори с генерализираната форма „Главътъ си измих на рикътъ”.

На въпроса по-скоро източните, или по-скоро западните говори са по-близки до книжовния говор, доц. Кочева отговори, че науката отдавна има решение по този казус. Централният балкански говор, който се нарича още габровско-ловешко-троянски, ляга в основата на книжовния български език, но това не означава, че други диалекти също не са оказали своето влияние. Възраждането започва в югозападните български покрайнини, днес по силата на исторически обстоятелства – в Република Македония.

Квалификацията „правилно” или „неправилно” не е коректна, когато говорим за диалектните форми. Говори се обаче за отклонения от книжовната форма, поясни доц. Кочева.

На интернет страницата на БАН картата е достъпна, както и всичките записи на диалектни форми. Доц. Кочева призова, който има желание да изпраща автентични записи на възрастни хора от различните региони на страната, за да бъде обогатена говорещата карта на диалектите на България.

Картата можете да видите и чуете тук