Погребват Чочо до майка му, на метри от лобното му място

Тя си е отишла от света само преди дни... За Чочо това време - точно на Велика събота, е най-подходящо да украсят последния дом с любимите цветя, пише 24 часа. Той не спира да тъгува. Връзката с майка му е почти кармична. Не я е прежалил, не е изплакал сълзите си за нея. Катя Попйорданова почива в алея "Достойна". Чочо и Даниела пренасят от колата цветята, градинарските инструменти, лейката. Изскубват новопоявилите се треви и плевели, разчистват и започват да засаждат петуниите. И двамата са на колене. Разравят пръстта, садят крехките стръкчета, от които ще се появят красивите цветя.

В един момент Даниела вдига поглед и вижда, че Чочо се е изправил. В унес, вперил поглед в гроба на майка си, върви назад. Метър, два, десет, 15... (Според близките му той е искал от разстояние да си представи как би изглеждал паметникът на гроба на майка му, за да прецени колко голям да е и да вземе мерки за него - б.р.). Тя скача да види какво става. Зад него има високи около метър вечнозелени храсти и стълба, която води към обредения дом. А между тях - 1-2-метра широко празно пространство. Нямало как да види поставената точно там голяма табела "Внимание! Височина 2 метра", която управата е сложила, за да предупреди посетителите за опасносностите на терасираното пространство.

Гърбът му опира в храстите. Не се пречупват под тежестта му. Чочо се препъва, полита и пада точно в тази дупка. По гръб, от 2,5 м. С целия си немалък ръст. Върху голия цимент. (Ситуацията e възстановена по разказа на актьора Христо Мутафчиев - пръв приятел на Чопо Попйорданов, който е чул случката от самата Даниела. Нейният телефон бил изключен.)

Даниела не успява да му протегне ръка. Така, както е правила много пъти в живота му. Този път не успява да го задържи и спаси. Не е на себе си от тъга. Чочо се разбива до смърт. Студената статистика гласи - тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро.
 

Викат линейка, идва полиция, камерите на парка работят и запечатват всичко. На тях ясно се вижда цялата ситуация. Разследващи са гледали записите от последните минути на Чочо Попйорданов, но полицията не ги е иззела, обясниха от МВР. Могат да разполагат с презапис. На кадрите добре личи, че актьорът върви няколко метра назад и след това пада, обясниха още от МВР. Веднага след инцидента е започнала проверка за изясняването на този нелеп инцидент. По случая е образувана преписка, а още на място е била разпитана приятелката на актьора. Управата на парка разполага с всички разрешителни от инспекции за дейността си и безопасността на обекта. Там също намират инцидента за нелеп и случаен. Следва 15-часова битка за живота на любимеца на много зрители в клиниката по интензивно лечение в "Пирогов". Лекарите го поставят в изкуствена кома. Хематомите са огромни. Няма възможност за оперативна намеса, констатира консилиум.

Чочо Попйорданов почина навръх Великден, рано сутринта в неделя в резултат на тежката черепно-мозъчна травма е констатацията на патоанатома. Така и не идва в съзнание. Той ще бъде погребан до майка си близо до същото място, където нелепо се прости с живота си, съобщиха от гробищния парк волята на семейството. Към тях близките на Чочо не са отправяли претенции за безопасността на мястото. От гробищния парк не коментират инцидента. Готови са да понесат всякакви упреци, но да запазят дискретност по отношение на хората, които са им се доверили.

Поклонението пред паметта на Чочо Попйорданов е в сряда, от 11 ч в Народния театър "Иван Вазов". В 14 ч е опелото в черквата "Св. Георги", научи "24 часа" от баща му Иван Попйорданов. Чуват го в кошмарен за него момент - отиваше да освободи тялото на сина си от "Пирогов". "Адски нелеп, нелеп и ужасен инцидент", едва успя да каже той. Припомнихме си песента на Булат Окуджава, посветена на Висоцки. В нея се казва: "Говореха, че греши, че без време си духна свещта. Живееше, както умееше, а безгрешни природата не знае." "Да, да, така е - въздъхна бащата - сякаш е писана за Чочо..."