Политолог пред Фрог: Наложиха ни полупрезидентски режим; имаше приватизация на институции

Европейски избори:

Хората не разбраха какво представляват европейските избори, тъй като не се е натрупал опит в обществото. Те бяха трети поред. Европейската тематика се поднасяше по начин, по който въобще не може да бъде осмислен от хората. Да не говорим, че самите европейски избори бяха представени като български, залогът беше представен като местен, т.е., който победи на европейските избори тогава, ще мисли какво ще прави с правителството на Пламен Орешарски. Дефакто резултатите, които произведоха европейските избори показаха, че елитът е реализирал точно тези цели, тъй като управляващото мнозинство се разпадна след изборите. ДПС преосмисли концепцията си и реши, че още един път може да наложи дневния ред като оттегли подкрепата си и това отключи разпадането на кабинета. Реално ДПС показа отново, че е по-пресметливият политически субект. От европейските избори насам видяхме и една нова тенденция вляво – БСП претърпя една от най-катастрофалните си години от 89-та г. насам. БСП се превръща в средна политическа партия. ДПС не отстъпва по нищо като електорат, даже ще бъде втора политическа сила на следващите избори.

Видяхме голяма фрагментация на политическото пространство на европейските избори. Определен брой партии вкараха евродепутати, но видяхме, че има потенциал сред по-малки политически субекти. Това се прояви и в предсрочните избори за 43-тото Народно събрание, обърна внимание Стефанов.

Много от политическите субекти си приличат в сегашния парламент. Имаме дублираност: ГЕРБ и Реформаторския блок, АБВ и БСП, ВМРО и НФСБ, ДПС и ББЦ. По характер и европейска легитимност трудно биха се сравнявали ДПС и ББЦ, но по държание да. В рамките на ББЦ е „Лидер”, които са близки до ДПС.

ДПС показа, че оттук нататък ще е изключително удобен партньор в коалиции, но ако има договорки с него, то те ще бъдат неофициални. Може би има създаден страх у политическия елит, че не може да консумира властта си, когато ДПС е официално в управлението. Пример за това бе управлението на БСП - столетницата беше мандатоносител, но ДПС експлоатираше голяма част от властта. Това ще предопредели оттук нататък да имаме представител на националистическия сектор във властта.

Слабостите на президента:

Втора поредна година Плевнелиев имаше огромна власт. Той назначи две служебни правителства. Живеем в полупрезидентски режим. Видяхме, че държавният глава не се справи със задачите си. Имаше доста негативи в неговите назначения. Много трудно влизаше в ролята на балансьор. Позицията му беше субективна в полза на дясното пространство и прозападното.   

Завършваме годината с провала на един огромен проект – „Южен поток”, който не е руско-български, а руско-европейски. България поради позициите, които защитаваше, беше посочена като основен виновник за нереализирането на газопровода.

КТБ:

Това, което стана с КТБ в икономически и политически план, е най-грозното събитие като процес. Демонстрира ни се нагледно как овластени фигури могат да правят каквото и да е по лични причини. Видяхме също, че държавни институции могат да бъдат приватизирани за осъществяването на частни интереси. Прокуратурата се спряга в изпълнение на частни интереси. Имаше промяна на ключови теми в ключови медийни субекти. Имаше смес от задкулисно публично действие за овладяване на огромен капитал. Създаде се недоверие в цялата икономическа среда, недоверие в инвестициите, подчерта Стефанов.  

Парламентарни избори:

Повиши се рязко недоверието в цялата ни политическа система. През последните избори имахме около 230 000 недействителни бюлетини, което като гласове стигат за една парламентарна група. Негласуващите са повече от гласуващите. 2015 г. ще започне с говорене за това дали ще оцелее коалиционният формат до местните избори. Ще се мисли за избори 2 в 1. Друг вариант ще е да има избори през 2016 г.